Определение № 1775 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 991/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. П. срещу определение № 13893/11.12.2025г., постановено по адм. д. № 1114/2025 г. на Административен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 1114/2025г. на АС-Варна е образувано по жалба на П. срещу решение № 003 от 05.05.2025г. на председателя на АС-Варна в частите му, в които е отказан достъп до обществена информация по въпроси с №№ 1,2,3,4,5,6,7,8 изречение първо, 9 и 10. С молба № 20590/08.12.2025г. жалбоподателят посочва изрично, че желае да му бъде предоставена правна помощ в етапа на започване на първото по делото заседание по адм. д. № 1114/2025г. по описа на АС-варна, както и след това за изготвяне и приподписване на жалбата му до Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното определение, административният съд оставя без уважение искането на Н. М. П. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд преценява характера на производството, както и обстоятелството че законът не предвижда задължителна адвокатска защита по административни дела. Съдът съобразява и приложимостта на принципа на служебното начало, установен в разпоредбата на чл. 9 АПК, който задължава съда да събира служебно всички относими по делото доказателства, и въз основа на тях да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В заключение, правилно и в съответствие с приложимите материални правни норми на Закона за правната помощ-чл. 23 и чл. 24, административният съд приема, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Частният жалбоподател не сочи в жалбата си обстоятелства, които да навеждат на неправилност на този извод на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение