Определение № 68 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 242/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 95 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 260 153/11.01.2021 г. на Апелативен съд Варна /идентична като съдържание с частна жалба вх. № 313/11.01.2021 г. на Върховен касационен съд/, подадена от С. И. С. срещу определение № 260 216/29.12.2020 г. по в. ч. д. № 490/2020 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е оставена без уважение молба на жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ по повод частна касационна жалба вх. № 261 308/23.10.2020 г. на Апелативен съд Варна. С. И. С. прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. В жалбата са цитирани разпоредби от Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Данъчно – осигурителен процесуален кодекс, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, както и задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/13.07.2020 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСТК, ТР № 1/03.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК, ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК. Изложени са съображения, относими към правилността на определение № 260 078/14.10.2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено прекратително определение на Окръжен съд Варна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се от материалите по делото, че в. ч. д. № 490/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна е образувано по повод частна жалба на С. С. срещу определение № 1844/02.09.2020 г. по т. д. № 1005/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството, образувано по молба на С. с правно основание чл. 625 ТЗ срещу „ЖИВЕСТ“ ООД. Окръжният съд е преценил молбата като недопустима – подадена от лице без надлежна процесуална легитимация. Апелативен съд Варна е споделил тези мотиви в свое определение № 260 078/14.10.2020 г. по в. ч. д. № 490/2020 г. С. е подал частна касационна жалба вх. № 261 308/23.10.2020 г. срещу въззивния акт. Предвид необходимостта жалбата да отговаря на изискванията, въведени в чл. 284, ал. 2 и 3 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, администращият съд е дал указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адвокат, както и приподписване на жалбата от адвокат. В изпълнение на указанията частната жалба е приподписана от адвокат Ж., но не и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. След повторно обездвижване на жалбата С. С. е формулирал искане за предоставяне на правна помощ. С атакуваното в настоящото производство определение Апелативен съд Варна е намерил искането за предоставяне на правна помощ за неоснователно. От съда са изложени мотиви, че не е доказана финансовата невъзможност за упълномощаване на адвокат с цел извършване на необходимите процесуални действия, както и доказателства, че адвокат Ж. е в невъзможност да подпише депозираното с частната касационна жалба приложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Както правилно е посочил въззивният съд, за редовността на подадена частна касационна жалба е приложимо правилото на чл. 284, ал. 2 ГПК съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което частната касационна жалба следва да е подписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или негов представител има юридическа правоспособност. При наличие на упълномощен адвокат С. С. е поискал предоставяне на правна помощ, но в посочения от администриращия съд срок същият не е доказал наличието на обстоятелства, които препятстват упражняване на учреденото процесуално представителство в полза на адвокат Ж.. От друга страна, декларираните от жалбоподателя доходи, мотивират и настоящата инстанция да приеме, че за него не би било твърде обременително да ангажира и сам друг пълномощник. Действащата законодателна уредба не обвързва съда със задължението да предостави правна помощ при поискване, а едва след извършване на обоснована преценка за необходимостта от това, доколкото в противен случай би се стигнало до неоправдано натоварване на системата за правна помощ. Макар в процесната хипотеза настоящата инстанция да е длъжна изцяло да провери законосъобразността на атакуваното определение, то следва да бъде посочено, че в частната жалба липсват каквито и да е доводи, включително правнорелевантни, мотивиращи твърдението на жалбоподателя, че атакуваното определение на Апелативен съд Варна е незаконосъобразно. Оплакванията срещу определение № 260 216/29.12.2020 г. по в. ч. д. № 490/2020 г. са изцяло голословни. По повод доводите, касаещи определение № 260 078/14.10.2020 г. на Апелативен съд Варна, следва да се отбележи, че то не е предмет на частна жалба вх. № 260 153/11.01.2021 г. на Апелативен съд Варна /идентична като съдържание с частна жалба вх. № 313/11.01.2021 г. на Върховен касационен съд/ и предмет на проверка в настоящото производство. При данните по делото за настоящия състав на съда се налага единствено възможният извод, че С. С. не е доказал необходимостта от предоставянето на правна помощ, което прави законосъобразен отказът на въззивния съд и неоснователна подадената от него частна жалба. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС