Определение № 8867 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Община Созопол против Определение № 3954/28.04.2025г., постановено по адм. д. № 149/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата против становище изх. № СТ - 84 - 374 от 17.12.2024 г. на заместник - министъра на културата, с което на основание чл.84, ал.1 и 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр. чл. 83 ЗКН, е съгласуван инвестиционен обект „ Аварийно укрепване на строителен изкоп за археологическо проучване на строеж „Автогара“ в УПИ І, кв. 150, местност „Провлака“, Созопол. Частният жалбоподател твърди, че самата община е инвеститор на проекта и че съгласувателният акт поражда за нея задължения, поради което възниква и правен интерес за обжалване. Изтъква нарушения на закона и иска отмяна на обжалваното определение и връщане на за продължаване на производството по него. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски. В срока по чл. 232 от АПК е депозиран, чрез юриск. Славчева, писмен отговор от ответния административен орган - заместник-министъра на културата, със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Община Созопол против становище изх. № СТ - 84 - 374 от 17.12.2024 г. на заместник - министъра на културата, с което на основание чл.84, ал.1 и 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр. чл. 83 ЗКН, е съгласуван инвестиционен обект „ Аварийно укрепване на строителен изкоп за археологическо проучване на строеж „Автогара“ в УПИ І, кв. 150, местност „Провлака“, Созопол, с поставени изисквания и е прекратено производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспореното становище е позитивен за жалбоподателя акт, тъй като с него е съгласуван представеният от общината инвестиционен проект и, тъй като становището е издадено с основание по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 80 от Закона за културното наследство /ЗКН/, по аргумент от чл. 84, ал. 14 от този закон не е от категорията актове, които подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Съдът е изтъкнал, че на съдебен контрол по реда на АПК, в съответствие с чл. 84, ал. 13 и ал. 14 от ЗКН, подлежат само отказите за съгласуване. Освен това е посочил, че не се касае за акт, приключващ производството, а е налице хипотезата на чл.21, ал.5 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл.83, ал.1 от Закона за културното наследство, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. В отделните точки на алинея 1 са изброени подлежащите на съгласуване проекти, в зависимост от това дали се касае за единични културни ценности или групови културни ценности. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че цялата местност, в която се намира процесният обект, е част от Археологически резерват „Античен град Аполония“. Обратно на приетото от Административен съд Бургас, актът по съгласуване по смисъла на чл. 84 АПК не е част от производството по издаване на разрешение за строеж, а самостоятелен административен акт, свързан с постигане целите на Закона за културното наследство. Обстоятелството, че само отказите за съгласуване подлежат на оспорване пред съд, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.14 ЗКН, кореспондира с изискването на процесуалния закон за наличие на правен интерес от оспорването. Принципно се приема, че облагоприятстващ административен акт, тоест самото съгласуване, не може да засегне права или да породи задължения на инвеститора, поради което той няма интерес да оспорва съгласуването. Основателни са обаче доводите на частния жалбоподател, че в настоящия случай актът съдържа частичен отказ, както и създава задължения, тоест актът не е изцяло облагоприятстващ. Видно е от самия оспорен акт, че административният орган съгласува инвестиционния проект, но налага изисквания, с които по т.2 ограничава проекта – аварийното укрепване е допустимо само по отношение на три от страните на археологическия изкоп, а за западната стена на изкопа административният орган изисква различно проектно решение. Освен това в точки 4,5 и 6 на съгласувателния акт се предвиждат задължения за общината във връзка с изготвяне на нови части на проекта и спазване на допълнителни изисквания. Следователно, освен че създава задължения, административният акт обективира и частичен отказ по отношение на съгласуване на проекта за западната стена на изкопа. Ето защо оспореният съгласувателен акт в посочените части подлежи на обжалване, както на основание чл. 84, ал.14 АПК, така и на основание чл. 147 АПК вр. чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно в частта относно отказа за одобряване на проекта по отношение на западната стена на изкопа и относно точки 4-6. В оспорения акт не се съдържа точка 3. В останалата част, с което проектът е частично съгласуван, определението е правилно, тъй като интерес от оспорване липсва. В тази част, както и в частта по т.1 оспореният акт не засяга законни права и интереси на частния жалбоподател. Разноските подлежат на присъждане от Административен съд Бургас, в зависимост от изхода на основния спор. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав,