Определение № 361 от 07.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК. Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „П.” срещу определението от 27.03.2013 год. по гр.дело № 17558/2011 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-д въззивен състав, с което на основание чл.192, ал.4 във връзка с чл.64, ал.2 ГПК/отм./ кооперацията е била осъдена да заплати на С. С. Т. и И. С. Р. сторените от тях разноски във въззивното производство в размер на 2 500 лева - платено адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските е била подадена след изтичане на преклузивните срокове, поради което е недопустима. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения: С въззивното решение от 28.06.2012 год. по гр.дело № 17558/2011 год. Софийският градски съд, ГО, ІV-ти „д” въззивен състав е оставил в сила решение № 1-44-71 по гр.дело № 30564/2007 год. на Софийския районен съд, 44-ти състав. Със същото решение въззивният съд се е произнесъл и по направените пред него разноски от ответниците по предявения иск, като е осъдил кооперацията-ищец/сега частен жалбоподател/ да им заплати сумата 2 500 лева, заплатено от тях във въззивното производство адвокатско възнаграждение. С молба вх.№ 8080/24.01.2013 год. С. С. Т. и И. С. Р. поискали да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като ПК”П.” бъде осъдена да им заплати направените от тях пред въззивната инстанция разноски в размер на 2 500 лева. С определение от 27.03.2013 год. градският съд намерил молбата за основателна и отново осъдил ПК”П.” да заплати разноски във въззивното производство в размер на 2 500 лева, представляващи платено от ответниците адвокатско възнаграждение. Определението е незаконосъобразно. Видно от пълномощното от 30.11.2011 год./л.23 от гр.дело № 17558/2011 год. на СГС, ІV-д въз.състав/, ответниците по иска и по въззивната жалба С. С. Т. и И. С. Р. са упълномощили адв.Н. С. Ц. да ги представлява пред градския съд до приключване на делото във всички инстанции, като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева са заплатили в брой. В заседанието на въззивния съд на 21.06.2012 год. ответниците са били представлявани от адв.Ц., като в протокола е отбелязано, че последният е с пълномощно по делото. В мотивите на въззивното решение градският съд приел, че с оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за същата инстанция в размер на 2 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С диспозитива на същото решение ПК”П.” е била осъдена да заплати на ответниците сумата 2 500 лева, разноски пред въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Със сега обжалваното определение ПК”П.” повторно е била осъдена да заплати сумата 2 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени във въззивното производство от ответниците, поради което съдебният акт следва да бъде отменен, а молбата с вх.№ 8080 от 24.01.2013 год. бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.