Определение № 80 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 288/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Л. М. К. от САК срещу определение на № 4048 от о7.12.2016г по в. гр.д №3325/2016г на Софийски апелативен съд. Молбата на адв.Л. М. К. този съд да определи и изплати от бюджета на съда нейното възнаграждение - като назначена по реда на Закона за правната помощ адвокат на страна в процеса във въззивното производство ,е оставена без уважение. Въззивният съд е констатирал ,че с определение от 24.09.2013г по гр.д № 14410/2012г Софийски градски съд е допуснал по реда на чл. 95 от ГПК правна помощ за ищцата по делото Р. Т. и с уведомително писмо от 03.10.2013г на САК, жалбоподателката адв.Л. М. К. е била определена като адвокат, вписана в националния регистър за правна помощ към този момент, по реда на чл. 23, ал.3 от Закона за правната помощ (ЗПрП) С определение от 14.10.2013г СГС е постановил нейното назначение по делото, в същото е определил адвокатски хонорар в размер на 600 лева и заплащането му от бюджета на СГС. Въззивният Софийски апелативен съд е отказал да стори същото по отношение определяне на възнаграждението и заплащането му от бюджета на съда по въззивното дело, изтъквайки правилото на чл.2 от ЗПрП и редът за заплащане на правната помощ съгласно чл. 5 във вр чл. 7 ,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), приета на основание чл. 37 ЗПрП. В частната жалба се поддържа, че макар редът за определянето и допускането на правна помощ да е изтъкнатият от състава на САС,в случая на основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е била освободена от разноски. Възнаграждението на адвоката следва да се плати от бюджета на съда предвид чл. 83 ал.3 ГПК. Освен това, условията по назначението съгласно определение от 14.10.2013г на СГС не могат да бъдат променяни, те са валидни за всички съдебни инстанции ,съгласно чл.26, ал.2 ЗПрП. Върховен касационен съд ІІІ г.о, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение Софийски апелативен съд съответно се е позовал на законово регламентиран ред, по който се определят и изплащат възнагражденията на адвокатите, назначени по граждански дела съгласно Закона за правната помощ. Жалбоподателката е била назначен като служебен защитник по ЗПрП, а не като особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което изплащането на възнаграждението в нейна полза не се разпорежда от съда.Нормата чл. 83, ал.3 ГПК се прилага при освобождаване от такси и разноски в производството и се отнася до тези вземания, а не до безплатната правна помощ по чл.95 ЗПрП, която се заплаща на адвоката от НБПП след писмен отчет, по реда, предвиден в този закон и действащата Наредбата за заплащане на правната помощ. Уредбата по Закона за правната помощ се допълва в чл. 94 и сл., Глава „Х”на ГПК предвид спецификите на гражданския процес, а не относно реда за определяне и заплащане на възнагражденията. Както е изяснено и в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на адвокатското възнаграждение, редът и начинът на определянето му, е различен при предоставяне на правна помощ по чл. 94 ГПК и в случаите на особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 2, 3 и 4 ГПК и по чл. 47, ал. 6 ГПК. Несъобразяването с приложимия ред от състава на СГС при назначението на адвоката и неточното прилагане на закона не може да създаде друго правило, нито да обвърже друг съд, както жалбоподателката счита. Определеното е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о