Решение № 235 от 11.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 425/2011 г.

Решение № 235 от 11.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 425/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. Т. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 162 от 28.01.2011 г., по в. т. д. № 305/2010 г., с което е обезсилено, като недопустимо решение № 18 от 23.03.2010 г., по гр. д. № 1905/2006 г. на СГС и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения, на договорно основание, иск. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му, на осн. чл. 281, т. 3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че определената от ВКС с отменителното му решение по т. д. № т. д. № 367/2006 год. правна квалификация на предявения иск е задължителна за първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, поради което е недопустимо изменение на първоначално предявения иск по реда на чл. 116 ГПК (отм.) в развилото се пред СГС производство по разглеждане на спора, след връщане на делото. Счита, че разпоредбата на чл. 218з ГПК (отм.) е приложима само при неправилни съдебни решения, но не и когато първоинстанционното решение е било обезсилено като недопустимо. В тази вр. са въведени и доводи, отново свързани с процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като касаторът поддържа, че независимо от постановеното обезсилване на първоинстанционното решение, в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт решаващият съд е изложил и мотиви по съществото на спора - за неприложимостта на института на неоснователното обогатяване към престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане, което сочи и на вътрешна противоречивост на същото. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, свързани: с наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК (отм.) с конкретни указания по квалификацията на иска; с приложението на чл. 218з ГПК (отм.), в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК (отм.) и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. "б" ГПК, недостатъци. Ответната по касационната жалба страна [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Г., е възразила срещу основателността на поддържаните касационни оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: I. По процесуалноправните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато: По дефиниция на закона изменението на иска е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес, при която извършените процесуални действия по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новоконституираната страна по делото, като чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) постановява, че това може да стане при всяко положение на делото в първата инстанция, стига въведената в основанието на иска промяна да е преценена от съда за уместна, с оглед защитата на ответника. Следователно съпоставката на същността на изменението на иска чрез изтъкване на ново основание, свеждащо се всъщност до въвеждане на нов, спрямо посочения в исковата молба, юридически факт, от който ищецът извежда претендираното свое право с предназначението на новото разглеждане на делото налага да се приеме, че изменение на иска по основание е допустимо само в първоинстанционното производство при първото разглеждане на делото, но не и след връщането му от касационната инстанция за ново разглеждане, с решението на която се очертават рамките на дължимото от решаващия съд ново произнасяне по конкретния правен спор и в този смисъл следва да се отговори и на първите два от поставените от касатора въпроси на процесуалното право. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е изрично разпоредената от чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.) задължителна обвързаност на първоинстанционния или на въззивен съд, на който делото е върнато, след отмяна на решението му като неправилно, респ. обезсилено като недопустимо или прогласено за нищожно, от указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, непредвиждаща изключения, както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 244, по гр. д. № 1178 от 2010 г. на I г. о. на ВКС относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС, с които делото се връща. Доколкото пък според задължителните за съдилищата постановки в т. 9 на ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС във въззивната инстанция е недопустимо изменение на предявения иск по страни, основание и петитум, т. е. тези форми на изменение на иска, водещи до промяна в претендираното спорно право, предмета на търсената защита, а въпросът за правомощията на въззивния съд при констатирана от него за първи път нередовност на исковата молба е разрешен с т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която същата се оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, а при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва, то отсъства основание на поставения от касатора процесуалноправен въпрос - за правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. "б" ГПК, недостатъци, да бъде дадено различно разрешение, предвид възложените му от процесуалния закон контролни функции, наред с основаната му на съд по съществото на спора. II. По основателността на касационната жалба: С оглед така възприетото разрешение на поставените процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, по силата на чл. 218з ГПК (отм.) са задължителни за съда на който делото е върнато. Поради това е счетено, че произнасяйки се по възникналия между страните правен спор, след връщане на делото за ново разглеждане първоинстанционният съд е задължително обвързан от определеното с отменителното решение на ВКС, ТК № 835/6.11.2006 г., по т. д. № 367/2006 г., договорно основание на предявения иск, квалифициран по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки така дадените от ВКС указания по приложението на закона Софийски апелативен съд е изградил краен правен извод, че като е приел за допустимо извършеното от ищеца при новото разглеждане на делото, изменение на иска от такъв на договорно основание, в иск за неоснователно обогатяване и се е произнесъл по последния, квалифицирайки го по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, без да съобрази както задължителните указания на ВКС, така и липсата на изложени в молбата на ищеца по чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) фактически твърдения относно начина на формиране цената на иск, заявен на извъндоговорно основание, СГС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата недопустимост на първоинстанционното решение на СГС въззивната инстанция е посочила, че освен това в същото е налице и произнасяне по иск за връщане на даденото на неосъществено основание, която правна квалификация не кореспондира на изложените в молбата за изменение на първоначалния иск факти и обстоятелства, а е и неприложима при престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. С отменително решение № 835 от 6.11.2006 г., по т. д. № 367/2006 г. на ВКС, ТК са обезсилени постановените при първото разглеждане на делото решения: на СГС от 18.02.2005 г., по гр. д. № 578/2003 г. и на САС - от 23.01.2006 г., по гр. д. № 1359/2005 г., като произнесени по ненадлежно предявен иск. Счетено е, че доколкото с представената в с. з. от 25.01.2005 г., по гр. д. № 578/2003 г. молба, основана на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) е заявено изменение на първоначално предявения иск по основание и същият е възприет за предявен на осн. чл. 61 ЗЗД, то предвид поддържаните в съдържанието и на същата факти и обстоятелства, свързани с договорните клаузи на сключения между страните договор за строителство, както по отношение на допълнително извършените строителни работи, така - по отношение отказа на възложителя- ответник да подпише изготвените актове обр. 19 и настъпилото увеличение в стойността на изработеното, поради повишаване стойността на строителните материали, тази промяна в основанието не е валидно осъществена. Следователно обстоятелството, че същата не е променена правната характеристика на предявения на договорно основание иск, то, според отменителното решение на ВКС, въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе именно по последната, а дадената от ищеца правна квалификация по чл. 61 ЗЗД е ирелевантна. Затова при новото разглеждане на делото СГС, по силата на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) е обвързан от указанията на касационната инстанция по предмета на спора и е бил длъжен да се произнесе по предявения на договорно основание иск, чието изменение по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) в иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е недопустимо осъществено на тази фаза на процеса, както правилно е счел и въззивният съд. Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски, които при този изход на делото и се следват само за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и то при условие, че е доказала осъществяването им, каквито доказателства по делото - отсъстват и не могат да бъдат заместени с приложения списък по чл. 80 ГПК. Отделен в тази вр. е въпросът, че в него липсва и конкретизиране на разноските за производството пред ВКС. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС