Определение № 461 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 3081/03.02.2014 г. от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], против определение на Пловдивски окръжен съд, VIII граждански състав № 168/16.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 3858/2013 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивна частна жалба, вх. № 50254/28.10.2013 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК] против определение № 12367/30.09.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 5713/2013 г. на Пловдивски районен съд, IV гр. състав, в частта, с която е оставена без уважение молба на [фирма] от 23.09.2013 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадена по делото заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение при преценка основателността на жалбата констатира следното: С определение № 347 от 19.05.2014 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГКТК, ВКС. Решението по тълкувателното дело е обявено на 18.06.2014 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. Съгласно посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК, ВКС, т. 7, изр. 2: „Разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират приложение в заповедното производство.”. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в същия смисъл, като е приел, че редът по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка е приложим в заповедното производство и съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснати в заповедта за изпълнение фактически грешки. Законосъобразно, обаче, съдът е приел, че въпреки допуснатите в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК очевидни фактически грешки, свързани с грешки в сумите, периода на задължение и обекта на потребление, определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] от 23.09.2013 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като обжалваемостта на това определение следва обжалваемостта на основния акт в производството, а именно заповедта за изпълнение, която не подлежи на обжалване. При това положение, обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд следва да се остави в сила, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния закон. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за поправяне на допуснатите фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната от съда воля за съдържанието на заповедта с оглед на подаденото заявление и външното й обективиране чрез издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2013 г. по ч. гр. д. № 5713/2013 г. по описа Пловдивски районен съд, IV гр. състав. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение