Определение № 8213 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба вх.№ 12308/23.06.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадено от изпълнителните директори на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД /"ФМФИБ" ЕАД/, със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат И.-А. Николов, за изменение на решение № 5283/21.05.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил пълния размер на претендираните от дружеството разноски за платени адвокатски възнаграждения в производствата пред Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, след като взел предвид възражението за прекомерност, направено от ответната страна в касационното производство, което неправилно счел за основателно. Насрещната страна - Обединение "Ню Вижън 5"-гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Шиклева, в писмен отговор по искането, изразява становище за неоснователността му. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема искането за допустимо, като подадено от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се претендира, включително по жалбата на изпълнителни директори на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, е отменено решение № 246/06.03.2025 г., постановено по преписка № КЗК-118/130/131/138/2025 г. на КЗК, в частта, с която по жалби, подадени от Обединение "Ню Вижън 5", е отменено като незаконосъобразно решение № D40825933/17.01.2025 г. на представляващи членове на Управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Изпълнение на финансов инструмент Фонд Предприемачество, финансиран със средства по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, разделена на 3 обособени позиции", в частите му по обособени позиции №№ 2 и 3, и преписката е върната на възложителя за ново провеждане на процедурата от етап, обозначен като разглеждане и оценка на представените окончателни оферти от Обединение "Ню Вижън 5", "Морнингсайд Хил ІІ" ДЗЗД и "Байена Венчърс" ДЗЗД, съобразно изложените в решението на КЗК мотиви. След отмяната на акта на КЗК в посочената част съдът се е произнесъл по съществото на спора, отхвърляйки жалбите, подадени от Обединение "Ню Вижън 5"-гр. София, срещу решение № D40825933/17.01.2025 г. на представляващи членове на Управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, за класиране на участниците и определяне на изпълнители на обществена поръчка с горепосочения предмет, в частите му по обособени позиции №№ 2 и 3. При това, Обединение "Ню Вижън 5"-гр. София, с участници Й. Й. С., З. И. М., К. Г. П., Ф. Г. Г. и И. Ц. Ц., представлявано от Й. С. С., е осъдено да заплати на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, сумата общо от 18 500 /осемнадесет хиляди и петстотин/ лева, предсталяваща разноски, направени за държавна такса по делото и адвокатски възнаграждения за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, последните - в намален от съдебния състав размер, по мотиви за основателността на претенцията на "ФМФИБ" ЕАД за присъждане на разноски, с оглед изхода от спора, и съобразяването при това на своевременно направено от процесуалния представител на насрещната страна, възражение за прекомерността им, съответно - на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В разглеждания случай не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от възложителя в процедурата по възлагане на обществена поръчка-касатор в производството пред ВАС, чрез процесуалния му представител, претенция за присъждане на разноски, нито е допусната грешка при произнасянето по нея, в това число при отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност. Наведените в искането доводи за неоснователност на обсъденото от съдебния състав, възражение за прекомерност, не променят този извод. С оглед данните по делото, уваженото от съдебния състав възражение за прекомерност е своевременно заявено от процесуалния представител на Обединение "Ню Вижън 5", при което правилно е съобразено и счетено за основателно от състава, при произнасянето му по исканията за присъждане на разноски. Съответно на правилото, предвидено в чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, и по изложените в решението мотиви, размерът на присъдените в полза на искателя разноски за платени адвокатски възнаграждения е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, и обема на осъществената от упълномощения адвокат правна защита. С оглед конкретно изтъкнатите в искането възражения следва да се отбележи и че според трайно установеното в практиката на четвърто отделение на Върховния административен съд, схващане, делата по оспорване на актовете на възложителите в процедурите за възлагане на обществени поръчки не са дела с материален интерес, а оттам е без правно значение за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по тези дела, прогнозната стойност на съответната обществена поръчка. Лишено от правна опора е и позоваването в искането на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото по аргумент от решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022, към датата на постановяване на решението, чието изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК се иска, е неприложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /наименование, изменено по ДВ, бр. 14/18.02.2025 г./. По изложените съображения и предвид установената липса на предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото дело решение, в частта му за разноските, искането на изпълнителните директори на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,