Решение № 5437 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 580/2014 г.

Решение № 5437 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 580/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иванка Димитрова, и. д. директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Монтана, тя и юрисконсулт, процесуален представител по пълномощно на директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, срещу решение № 754 от 6.12.2013 г. по адм. дело № 586/2013 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № МП-15-980 от 4.10.2011 г. Иван Георгиев Костов от с. Долна Риска, област Монтана, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към тази дата - 4.10.2011 г. - в Кодекса за социално осигуряване (КСО) са регламентирани няколко вида пенсии за осигурителен стаж и възраст:

а) по чл. 68, ал. 1 КСО - правото на тази пенсия до 31.12.2011 г. възниква за мъжете при възраст 63 години и при 37 години осигурителен стаж;

б) по чл. 68, ал. 3 КСО - в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, а от 31.12.2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години;

в) в чл. 69 КСО са регламентирани няколко вида пенсии за осигурителен и стаж и възраст:

• по ал. 1 - за кадрови военнослужещи;

• по ал. 2 - за следователите и младши следователите, както и за държавните служители:

по Закона за Министерството на вътрешните работи

по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;

по чл. 11 от Закона за пощенските услуги;

по чл. 391 от Закона за съдебната власт;

• по ал. 3 - за държавните служители от Държавна агенция "Национална сигурност";

• по ал. 4 - за лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав;

• по ал. 5 - за служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР;

• по ал. 6 - за служителите на длъжност "водолаз" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР;

г) по чл. 69а КСО - за балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации;

д) в § 4 от ПЗР на КСО са регламентирани 3 вида пенсии за осигурителен стаж и възраст:

• по ал. 1 - за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; право на такава пенсия към процесната дата (4.10.2011 г.) имат мъжете, навършили 52 години при първа категория труд и 57 години при втора категория труд, ако имат сбор от възраст и осигурителен стаж 100;

• по ал. 2 - за лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО;

• по ал. 3 - за лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, чийто трудов договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от Кодекса на труда;

е) по § 5 ПЗР на КСО - пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите.

1. Според данните за придобития от него осигурителен стаж Иван Георгиев Костов е бил обсъждан за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО и по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО.

С разпореждане № 1103 от 4.11.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Георгиев Костов със следните мотиви:

а) молителят е роден на 14.03.1948 г. и към датата 4.10.2011 г., на която е подал заявлението, има навършени 63 години 06 месеци и 20 дни и придобит осигурителен стаж по наличните редовни документи, както следва:

• първа категория труд - 03 години и 23 дни;

• втора категория труд - 07 години 04 месеци и 17 дни;

• трета категория труд - 19 години 10 месеци и 07 дни;

или според правилото на чл. 104, ал. 2 КСО има 34 години 02 месеци и 07 дни общ осигурителен стаж и трета категория труд.

б) няма изискуемия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО осигурителен стаж от първа или втора категория труд - според длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО Иван Георгиев Костов има общо 10 години 05 месеци и 10 дни осигурителен стаж от втора категория;

в) Иван Георгиев Костов няма изискващият се 37 години осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 КСО, а има 34 години 02 месеци 07 дни, който стаж не поражда право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО.

1. Иван Георгиев Костов е оспорил законосъобразността на разпореждането с довод, че от 6.10.1991 г. до 28.01.1998 г. е работил във фирма "ПИМА" АД, поделение № 2 в с. Винище, като металоструйчик и този му трудов стаж е зачетен като осигурителен стаж от трета категория вместо от първа категория, каквото посочване е било изрично вписано в трудовата му книжка № 586

С решение № 1 от 5.01.2012 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Костов срещу разпореждане № 1103 от 4.11.2011 г., като е приел, че по оплакването на жалбоподателя "е направена подробна проверка в разплащателните ведомости на цитираната фирма и е издадено удостоверение № С-АС-99-док 111/19.03.2010 г. от сектор "Осигурителен архив" при РУСО гр. Монтана и се установява, че за цитирания в жалбата период 6.10.1991 г. до 28.01.1998 г. лицето фигурира на следните длъжности:

• от 6.10.1991 г. до 31.05.1992 г. - фрезист в цех 2500;

• от 1.06.1992 г. до 31.12.1992 г. - шлосер в цех 2500;

• от 1.01.1993 г. до 31.05.1994 г. - металоструйчик в цех 2500;

• от 1.06.1994 г. до 30.09.1996 г. - пясъкоструйчик в цех 2500;

• от 1.10.1996 г. до 28.01.1998 г. - металоструйчик в цех 2500, като само трудът на пясъкоструйчиците е от първа категория труд, съгласно т. 4а, буква "к" от Правилника за категоризацията на труда при пенсиониране (отменен), а останалите длъжности от трета категория труд."

1. С решение от 19.03.2012 г. по адм. дело № 48/2012 г. Административен съд - гр. Монтана е отменил решение № 1 от 5.01.2012 г. на директора на РУСО - Монтана. За да постанови този резултат съдът е приел, че по данни от трудовата му книжка за времето от 16.06.1989 г. до 1.09.1991 г. Иван Костов е работил като термист, а от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. - като металоструйчик и в трудовата книжка било ясно записано, че трудът от 16.06.1989 г. до 10.06.1991 г. следва да се зачита като втора категория по т. 66 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), а трудът от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. следва да се зачете от първа категория по т. 4а, б. "к" от ПКТП (отм.). Освен това, вещото лице по назначената съдебна експертиза, било категорично, че трудът, положен от Иван Костов за времето от 1.07.1986 г. до 10.10.1988 г. и от 16.06.1989 г. до 1.09.1991 г. като термист, следва да бъде зачетен като първа категория по т. 12 ПКТП (отм.).

Сезиран с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - гр. Монтана Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 14054 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 5956/2012 г. е отменил това решение на Административен съд - гр. Монтана и е върнал делото на същия за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "разпоредбата на т. 12 ПКТП (отм.)намира систематичното си място в Раздел втори с наименование "Втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените" (и) дори при обоснован извод, че положеният труд в МК "Аврам Стоянов" (Пима - АД) е на длъжност в машиностроенето, попадаща в записа на т. 12 ПКТП (отм.), то така признатият труд ще бъде от втора категория; (освен това) съдът се е позовал на вписването в трудовата книжка, "че трудът от 16.06.1989 г. до 10.06.1991 г. следва да се зачита като II категория по т. 66 от ПКТП (отм.)", но посочената материалноправна разпоредба регламентира класирането на положения труд в трета категория."

В мотивите към решението Върховният административен съд е указал и че:

а) "съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, но редовността на извършените вписвания с оглед на нормативните изисквания също подлежи на проверка (като) при спор за верността на вписаните обстоятелства следва да бъдат взети предвид изплащателните ведомости, както и други запазени документи относно изпълняваната в действителност длъжност, трудовите функции и условията на трудовата среда."

б) "в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ГПК съдът е назначил вещо лице не с цел да бъдат изяснени някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на счетоводството и отчитането на труда (а) на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е била поставена задача да даде заключение дали лицето отговаря на изискванията за пенсиониране по § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО (но) така поставената задача е недопустима, защото преценката относно придобитото право на пенсия е от правен характер и е единствено в правомощията на съда."

1. При новото разглеждане в Административен съд - гр. Монтана делото е получило нов номер - адм. дело № 611/2013 г.

С решение № 79 от 4.02.2013 г. по това дело съдът отново е отменил решение № 1 от 5.01.2012 г. на директора на РУСО - Монтана и е постановил:

"ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за произнасяне по преписката по заявление вх. № МП 15 980/4.10.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Георгиев Костов, при спазване на указанията за прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение."

А тези указания са: "Пенсионният орган въпреки наличието на изричния запис в официалния документ - трудовата книжка (...), че трудът от 16.06.1989 г. до 10.06.1991 г. - 1 г., 11 месеца и 24 дни е втора категория по т. 66 от Правилника за КТП - работил в обособено звено и че трудът от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. - 6 години, 7 месеца и 17 дни е първа категория по т. 4а "к" от ПКТП, не признал целия този период от първа, съответно от втора категория и това е пряко нарушение на разпоредбите на чл. 35-37 от АПК във връзка с разпоредбите на КСО."

Отново сезиран с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - гр. Монтана Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 8963 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 3681/2013 г. този път е оставил в сила решението на Административен съд - гр. Монтана. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че:

а) При повторното разглеждане на делото, съдът е изискал ведомостите на предприятието, в което е работил Костов. Същите са представени и в тях за жалбоподателя се съдържат следните данни относно заеманите длъжности: за периода м. 10.1991 г. до м. 03.1992 г. лицето е на длъжност "фрезист"; за м. 04. и 05.1992 г. не е посочена длъжност; за периода м. 06.1992 г. до м. 08.1992 г. вкл. лицето е на длъжност "шлосер"; за периода от м. 09.1992 г. до м. 01.1993 г. вкл. не е посочена длъжност; за периода м. 02.1993 г. до м. 03.1994 г. вкл. е на длъжност "металоструйчик".

б) Наред с това по делото са били представени фишове, установяващи получаваната от Костов работна заплата. За периода м. 05.1994 г. до м. 09.1996 г. в тези фишове изрично е вписано, че Костов получава заплата за длъжност "пясъкоструйчик", както и добавка за условия на труд. Във фишовете от м. 10.1996 г. до м. 02.1998 г. длъжността е "металоструйчик". Вещото лице Петров е констатирало, че и след тази промяна на длъжността по документи, лицето е продължило да получава същата основна работна заплата, както и добавките за условия на труд.

в) Вещото лице Илия Петров е констатирало, че при направената проверка в Държавен архив - гр. Монтана до 1988 г. за почти всички 12 завода, които са подразделения на "ПИМА" АД - гр. Монтана има и са предадени на съхранение следните документи: структура на "ПИМА" АД - гр. Монтана, щатни разписания, производствени щатове (разписание на длъжностите за работещите в производството), заповеди, категоризация на отделните заводи и др. Същият експерт твърди, че при прегледа на производствените щатове е установил, че длъжността "металоструйчик" в цех "2500" в с. Винище никога не е съществувала.

II. При новото решаване на въпроса по същество, разпоредено от Административен съд - гр. Монтана с решение № 79 от 4.02.2013 г. по адм. дело № 611/2013 г., оставено в сила с решение № 8963 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 3681/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение:

1. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е издало разпореждане № 444 от 11.07.2013 г., с което отново е отказало да отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, като отново е приело, че Иван Георгиев Костов има 34 години 02 месеца и 07 дни общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд.

1. С решение № 46 от 27.08.2013 г. директорът на РУСО - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Костов срещу това разпореждане. За да постанови този резултат директорът е приел, че:

а) В хода на съдебното производство по предходното адм. дело № 48/2012 г. на Административен съд - гр. Монтана, впоследствие преобразувано в адм. д. № 611/2012 г. на същия съд, което е приложено в цялост към пенсионната преписка, са били представени като доказателства ксероксни фотокопия на 80 бр. ведомости за заплати в периода 6.10.1991 г. - 28.01.1998 г., съхранявани в РУСО - Монтана. От данните в тези ведомости се установявало, че Иван Георгиев Костов е бил на длъжност пясъкоструйчик (първа категория труд по т. 4а, б. "к" от ПКТП - отм.) само за времето от 1.06.1994 г. до 30.09.1996 г., а през останалата част на спорния период е изпълнявал други длъжности - фрезист, шлосер и металоструйчик.

При тези данни изводите за осигурителния стаж на Иван Георгиев Костов са идентични на направените с разпореждане № 1103 от 4.11.2011 г.:

• първа категория труд - 03 години и 23 дни;

• втора категория труд - 07 години 04 месеци и 17 дни;

• трета категория труд - 19 години 10 месеци и 07 дни;

или според правилото на чл. 104, ал. 2 КСО има 34 години 02 месеци и 07 дни общ осигурителен стаж и трета категория труд.

б) Получаваната добавка за условия на труд не е доказателство, че лицето е полагало труд от първа категория. От ведомостите за заплати на цех 2500 било видно, че такава добавка са получавали всички работници в този цех - фрезисти, шлосери, монтьори, стругари, пресьори, за които длъжности не се спори, че положеният труд е от трета категория.

в) Не било установено от събраните доказателства, че трудът на длъжността "металоструйчик" е идентичен и равнозначен по тежест и вредност с трудът на "пясъкоструйчик" - следователно текстът на т. 67 ПКТП (отм.) не е приложим в случая.

г) В изпълнение на указанията, дадени в мотивите към решение № 8963 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 3681/2013 г. на ВАС-VI отд. - РУСО Монтана да провери дали за спорния период 6.10.1991 г. - 28.01.1998 г. в единната щатна таблица и единната тарифна мрежа фигурира длъжността "металоструйчик", била извършена проверка в Дирекция "Регионален държавен архив" - гр. Монтана, въз основа на данните от която Виолетка Пецева, началник на сектор "КР на ДОО", е изготвила заключение вътр. рег. № 420 от 8.07.2013 г., към което било приложено ксероксно фотокопие на откритото при тази проверка "Длъжностно разписание на персонала и заплатите, в сила от 1.11.1996 г." - архивна единица 245, лист 150. Под № 4 в това длъжностно разписание фигурирала длъжността "металоструйчик" с шифър 05101. Тази длъжност била изпълнявана след 1.11.1996 г. от 4 работника с основна за длъжността заплата 11500 лв.

III. Със сега оспореното от директора на ТП на НОИ - Монтана решение № 754 от 6.12.2013 г. по адм. дело № 586/2013 г. Административен съд - гр. Монтана е отменил решение № 46 от 27.08.2013 г. на касационния жалбоподател, с което е потвърдено разпореждане № 444 от 11.07.2013 г. и е върнал делото като преписка на този директор "за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в настоящето решение и в решението по адм. д. № 3681/2013 г. на ВАС по тълкуването и прилагането на закона." За да постанови този резултат Административен съд - гр. Монтана е приел, че:

1. Съобразно отразеното в трудовата книжка, през спорния период 10.06.1991 г. - 27.01.1998 г. лицето е работило като "металоструйчик" към поделение 2, цех 2500, с. Винище към фирма "Пима" АД, гр. Монтана. След приключване на книжката е отразено, че за този период трудът му следва да се зачете по т. 4а, б."к" от ПКТП (отм.) от I категория - пясъкоструйчици.

1. В изготвеното от него писмено заключение вещото лице Лина Захариева е посочила, че при изготвяне на експертизата е провела разговори с Райна Ананиева, бившо ТРЗ в цех Винище и с бившия завеждащ личен състав Бойка Николова, от които е установила, че в цех Винище длъжността "пясъкоструйчик" е съществувала.

1. В т. 4 на щатното разписание, приложено на л. 16 от делото, е посочена длъжността "металоструйчик", ш. 05101, т. е. и длъжността "металоструйчик" е съществувала в цеха.

1. По разбиране на съда, при несъответствие между данните по трудовата книжка и данните във ведомостите (за заплати), меродавни са данните по трудовата книжка, която е официален документ и поради това трудът (на жалбоподателя) за спорния период следва да се зачете съобразно отразеното в трудовата книжка по т. 4а, б."к" от ПКТП (отм.) - 6 години 7 месеца и 17 дни от първа категория на длъжността "пясъкоструйчик".

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради следните съображения:

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349 и чл. 350а от Кодекса на труда (КТ), както и данните по чл. 4 - 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

В изпълнение на правилото по чл. 6, ал. 1 от тази наредба на стр. 20 в трудова книжка № 586 на Иван Георгиев Костов с цифри и думи е посочена (вписана) продължителността на трудовия стаж, придобит от него при работодателя "ПИМА" АД, гр. Монтана, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (27.01.1998 г.). Пак в изпълнение на същото правило, този запис е подписан от главния счетоводител и от директора и е подпечатан с печата на работодателя "ПИМА" АД.

На стр. 21 на тази трудова книжка има два други записа, които не са регламентирани нито с правилата на Кодекса на труда, нито с тези на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Те са подписани единствено от лице, което се е определило като "орг. кадри" и носят печата на служба "Личен състав" на "ПИМА" АД. Според първия запис "трудът от 16.06.1989 г. до 10.06.1991 г. (...) е втора кат. по т. 66г от Правилник за КТП - работи в обособено звено". Този запис, освен че е неправилен, е и ирелевантен, защото трудът, положен от Иван Георгиев Костов за времето от 16.06.1989 г. до 1.09.1991 г. на длъжността "термист" е бил зачетен от втора категория по т. 66г ПКТП (отм.), в която е посочена тази длъжност.

Според втория запис на стр. 21 "трудът от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. 6 г. 7 м. 17 дни (шест години, седем месеца и седемнадесет дни) е първа категория т. 4 "к" от ПКТП". Този запис е очевидно неверен - в ПКТП (отм.) няма разпоредба с номерация т. 4 "к". В този правилник има разпоредби с номерация 4 и 4а. В първата от тях - т. 4 - няма буква "к". Буква "к" има във втората разпоредба (в т. 4а), но тя гласи така: "Изпълнители (изолаторчици) на специални изолации в затворени съдове и помещения. Пясъкоструйчици и торкретисти, работещи по сухия способ." А във всички записвания на стр. 14 - 19 на трудова книжка 586 е посочено, че за времето от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. Иван Георгиев Костов е изпълнявал длъжността "металоструйчик". Тази длъжност не е включена в т. 4а, б. "к" ПКТП (отм.).

Нито в Кодекса на труда, нито в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, се съдържа правило, което да овластява работодателя или упълномощено от него длъжностно лице да вписва в трудовата книжка категорията на удостоверения с нея трудов стаж. Подобно (но не идентично) овластяване съдържа т. 70 ПКТП (отм.), според която "Предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът". Същото правило е възпроизведено впоследствие в чл. 3 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране: "Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата." Така направеното предложение, обаче, няма характер на доказателство с обвързваща сила за установяване категорията на труда (реш. № 6470 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 8056/2008 г., реш. № 514 от 12.01.2011 г. по адм. д. № 6897/2010 г., двете на ВАС-VI отд. и др.).

Поради изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при очевидното несъответствие на съдържанието на трудова книжка № 586 на Иван Георгиев Костов с данните в представените като доказателство по адм. д. № 611/2012 г. на Административен съд - Монтана 80 бр. изплащателни ведомости (за заплатите в цех 2500) за длъжността, на която е работил Иван Георгиев Костов през спорния период, трябва:

а) или да се приеме, че Иван Георгиев Костов е работил на длъжност "металоструйчик", каквито са вписванията на стр. 14 - 19 от трудовата книжка (а тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства - чл. 347 КТ), а трудът на тази длъжност не се обхваща от т. 4а, б."к" ПКТП (отм.), поради което цялото време от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. следва да се зачете като трудов стаж от трета категория;

б) или да се приеме, че щом като това съдържание на трудовата книжка не съответства на изплащателните ведомости, трудовата книжка не отговаря на изискването по чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и затова меродавни са само данните в изплащателните ведомости.

Пенсионният орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) и административният орган (директорът на ТП на НОИ) са възприели второто разрешение, а то е и в интерес на Иван Георгиев Костов, защото при това разрешение положеният от него труд като термист за времето от 10.06.1991 г. до 1.09.1991 г. е зачетен от втора категория по т. 66г ПКТП (отм.), а трудът му като пясъкоструйчик, положен за времето от 01.06.1994 г. до 1.10.1996 г., е зачетен от първа категория по т. 4а, б."к" ПКТП (отм.).

Изпълнената по делото съдебна експертиза е ирелевантна за правния спор, защото:

• отговорът на въпроса "като какъв е работил жалбоподателят по данни на трудовата книжка като официален документ през спорния период - каква длъжност е заемал и коя категория труд е по ПКТП (отм.)" не изисква специални знания и може да бъде изведен чрез обикновен прочит на записванията в трудовата книжка;

• поставеният от съда втори въпрос - "2. В тая връзка отговаря ли жалбоподателят на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и следва ли да му се отпусне пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО" - е правен въпрос и на него вещото лице не може да отговаря; на този въпрос отговор може да даде единствено сезираният с правния спор съд; поради това и отговорът на вещото лице по този въпрос - "приемам за вярно написаното на лист 21 от трудовата книжка, че трудът от 10.06.1991 г. - 27.01.1998 г. (6 г. 7 м. и 17 дни) е първа категория по т. 4, буква "к" от ПКТП (отм.); в тая връзка жалбоподателят отговаря на условията по § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО за отпускане на пенсия" - освен че е неверен, защото в т. 4 на ПКТП (отм.) няма буква "к", е и недопустим и следва да бъде изключен от доказателствата по делото;

• категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания (чл. 104, ал. 10 КСО), а още по-малко може да се установява с разговори на вещото лице;

• според чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че направеният от Административен съд - Монтана извод, посочен по-горе в т. III. 4. (по разбиране на съда, при несъответствие между данните по трудовата книжка и данните във ведомостите, меродавни са данните по трудовата книжка, която е официален документ и поради това трудът му

за спорния период следва да се зачете съобразно отразеното в трудовата книжка по т. 4а, б."к" от ПКТП (отм.) - 6 години 7 месеца и 17 дни от първа категория на длъжността "пясъкоструйчик") е направен в нарушение на материалния закон и е необоснован, поради което и съдебното решение, основано на този неправилен извод, е също неправилно (незаконосъобразно и необосновано) и следва да бъде отменено.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество. При очевидната липса на доказателства, подкрепящи довода на Иван Георгиев Костов, че през целия процесен период от 10.06.1991 г. до 27.01.1998 г. е изпълнявал длъжността "пясъкоструйчик", решение № 46 от 27.08.2013 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 444 от 11.07.2013 г. са законосъобразни актове, изцяло основани на данните в първичните за осигурителния стаж документи - изплащателни ведомости (за заплати), поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,