Решение № 14471 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 595/2019 г.

Решение № 14471 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 595/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В., като пълномощник на В. Ч. и А. М. и Р. Ч., подадена чрез адвокат А. М., срещу решение № 473 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 292/2018 г. от Административен съд - С. С него е отхвърлена жалбата на касаторите в настоящото производство срещу решение № 543, взето по протокол № 52 от 20.05.2011 г. на Общинския съвет - Д. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навежда довод, че то е постановено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторите молят съда, да отмени обжалваното решение и задължи общинския съвет да изпълни законовото си задължение по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Касаторите са изпратили и писмена защита, в която правят искане за присъждане на разноските по представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Към касационната жалба е приложено и копие от договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Ответната страна по касация - Общинския съвет - Д., редовно призован не изпраща представител и не взема становище по спора. Участвалият по делото прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени аргументи. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд - С. е бил сезиран с жалба подадена от наследниците на М. Ч., срещу решение № 543, взето по протокол № 52 от 20.05.2011 г. на Общинския съвет - Д. С него на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е отказано да се предостави имот пл. № 011029 в м. "Ширинето" в землището на с. Ц. по следните мотиви: заявеният имот за възстановяване е от 5 711 кв. м, а имотът, който е възстановен по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е от 1000 кв. м, като може да се възстановят земеделски имоти с площ максимум с 30% повече, т. е. 1 300 кв. м; местността по заявлението е "Ширинето", а собствеността е възстановена в м. "Реката". С т. 3 от обжалваното решение кметът на община Д. е упълномощен да изиска друг имот по чл. 19 ЗСПЗЗ с площ максимум от 1 300 кв. м, с който да бъдат обезщетен М. Ч. в същата или съседна местност. Административният съд е приел жалбата за допустима, разгледал я е по същество и е приел, че тя е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат административният съд е приел, че производството за предоставяне на земя от остатъчния общински поземлен фонд е самостоятелно и се осъществява по реда на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал. 11, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Развил е съображения, че се касае за процедура за обезщетяване със земеделска земя, като заявеното обезщетение е с мери и пасища, които били публична общинска собственост, а те не можело да служат за обезщетяване на собственици с възстановено право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. Освен това съдът е разгледал и по същество мотивите на Общинския съвет - Д. за отказ, които е намерил за доказани, поради което като краен резултат е приел обжалваното решение за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно като краен правен резултат. Между страните не е имало спор, че правото на собственост върху нива от 1. 000 дка, находяща се в м. "Реката" в землището на с. Ц. е възстановено на М. Ч. по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ с т. 2 от решение № 352 от 12.02.1993 г. на Поземлената комисия - Д. Б. е изготвено искане от началника на ОСЗ - Д. до кмета на община Д. да издаде заповед, с която на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да се предостави имот/като част от имот с № 011027 с кад. № 011029 с начин на трайно ползване – пасище, мера в размер на 5, 711 дка, находящ се в местността "Ширинето" в землището на с. Ц., при описаните граници. В мотивите на искането е посочено, че за този имот е представено решение № 352 от 12.02.1993 г. на ПК - Д. Имотът е идентифициран на терен и в КВС е регистриран като собственост на община Д., предаден й с протоколно решение № 3 от 23.07.2008 г. на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ. Кметът е направил предложение до Общинския съвет – Д. Посочил е разликата в местностите и площта на имотите – този поискан за възстановяване с възстановения. В предложението кметът е посочил, че с решение № 419 от 30.07.2010 г. Общинския съвет – Д. е отстъпил право на строеж върху целия имот на МВЕЦ на "Хидроенерджи груп" ООД, гр. С. Кметът е предложил и решение, а именно да се откаже предоставянето на поискания имот по изложените мотиви. Те изцяло са били възприети от Общинския съвет – Д., който е направил отказа. Решението на общинския съвет е взето от компетентен орган, единодушно. Решението е и законосъобразно, с оглед на фактическите установявания. По делото не са приложени доказателства за идентичност между местностите "Ширинето" и "Реката" в землището на с. Ц., но очевидно се касае за две различни местности. Няма данни и относно това дали двете местности са съседни. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства и относно това, дали в местността "Реката", в която е възстановено правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ има свободни имоти и дали те са част от земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, за да може да се възстанови собствеността върху някой от тях. От данните по делото се установява, че върху имота в местността "Ширинето" е било отстъпено право на строеж на юридическо лице, поради което върху него е невъзможно да бъде възстановено правото на собственост. Към касационната жалба е представено копие от договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС, сключен на 29.08.2014 г. Според него община Д. е продала имот пл. № 011027, за който е отреден УПИ 011027, целият от 6 704 кв. м, находящ се в м. "Ширинето", в землището на с. Ц. на "Хидроенерджи груп" ООД, гр. С. Изводът, който се налага, е че този имот върху който е поискано възстановяване на собствеността не е в патримониума на общината и тя не може да се разпорежда с него, включително и при условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Освен това от приложения договор е видно, че имотът е бил частна общинска собственост, поради което всичките аргументи на административния съд относно правото на публична общинска собственост върху имотите, представляващи пасища и мери са неотносими към спора. Въпреки, че посоченият договор не е бил известен на съда следва да се посочи, че през 2016 г. е направено допълнение в § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ относно възстановяването на правото на собственост върху пасища и мери, което допълнение следва да се има предвид. Касае се за пасища и мери, попадащи в остатъчния поземлен фонд на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, които земи са различни от тези по чл. 25, ал. 1. При тези коригиращи мотиви решението на Административният съд - С. е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, а жалбата против него е неоснователна. С оглед на изхода на спора искането на касаторите за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение