Определение № 71 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 750/2021 г.

С молби с вх. № 4176/18.05.2021 година и с вх. № 4178/18.05.2021 година, двете подадени по пощата на 17.05.2021 година, адвокат Б. И. Ч. от АК Бургас е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 379/13.05.2021 година в частта му за разноските, като й бъде определено и присъдено възнаграждение като особен представител на И. И. К. за касационната инстанция, както и касационният съд да се произнесе по жалбата й срещу решение № 63/18.08.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 94/2020 година в частта му, с която е определен размера на възнаграждението й като особен представител за въззивната инстанция. Ответникът по молбите „Ю. Б.“ АД населено място е подал отговор на същите с вх. № 65 355/24.06.2021 година, с който е изразил становище, че те са неоснователни и трябва да се оставят без уважение. В случай, че искането на молителката бъде уважено е поискано да бъде осъден И. И. К. да заплати на банката определеното възнаграждение за особен представител след заплащането му на същия. Молбите са подадени в установения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок за искането за допълване на определението в частта му за разноските. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 379/13.05.2021 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 63/18.08.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 94/2020 година по подадената от И. И. К. касационна жалба с вх. № 106 794/02.10.2020 година. Касаторът И. И. К. е подал жалбата и е бил представляван от назначен от съда особен представител адвокат Б. И. Ч. от АК Бургас възнаграждението на който се дължи от насрещната страна, а именно „Ю. Б.“ АД населено място. Размерът на това възнаграждение се определя по реда на Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно по чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, като е в размер на 3952.50 лева. С оглед на това на особения представител на Х. Й. се дължи възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3952.50 лева. Такова възнаграждение обаче не е присъждано с постановеното по делото определение № 379/13.05.2021 година. Поначало тези разноски трябва да бъдат заплатени предварително, но когато това не е направено следва да бъдат събрани принудително от задълженото лице, каквото в случая e „Ю. Б.“ АД населено място, като разноските следва да бъдат заплатени на назначения особен представител. С оглед на това постановеното по делото определение № 379/13.05.2021 година следва да бъде допълнено в частта му за разноските като „Ю. Б.“ АД населено място бъде осъдена да заплати на назначения от съда особен представител на Х. Й. адвокат Б. И. Ч. от АК Бургас сумата от 3952.50 лева, представляваща възнаграждение за касационната инстанция. В тази връзка следва да бъде уважено и направеното от „Ю. Б.“ АД населено място евентуално искане да бъде осъден И. И. К. да й заплати сумата от 3952.50 лева в случай, че банката заплати тази сума на особения представител. В останалите си части молбите са неоснователни, тъй като след като не е допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд е влязло в сила и не може да бъде преразглеждано включително и в частта му за възнаграждението на особения представител. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение