Определение № 187 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3207/2018 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. С определение от 26.03.2019г., въз основа на направено от молителката писмено изявление за оттегляне на молбата за отмяна, съдът прекрати образуваното производство по чл.303 ГПК. След съдебното заседание, постъпи молба от ответника Р. В. Г., чрез процесуалния му представител адвокат Г., с искане за присъждане на направените в производството разноски, в общ размер на 4 980лв., от които за адвокатско възнаграждение 4 680лв. и 300лв.- депозит за вещо лице, съобразно списък, който представя заедно с молбата. В изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, молителката в производството за отмяна, беше редовно уведомена за направеното искане, на 8.04.2019г., чрез процесуалния си представител адвокат Х., но в предоставения срок, не е изразила становище и не е направила възражение за прекомерност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Производството по делото беше прекратено, без съдът да се произнесе по въпроса за разноските. Искането за разноски ответната страна е направила с отговора от 20.07.2018г. на молбата за отмяна /вж.стр.48 от делото/. По делото са представени пълномощно, и договор за правна защита и съдействие № 900 от 26.11.2018г., в чл.2 от който е договорено възнаграждение в размер на 4 680лв.,за което е посочено, че „се заплаща от клиента в брой, при подписване на настоящия договор”. Липсата на произнасяне по цялото искане, налага разглеждане на настоящата молба. Пред вид крайният изход от спора, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски и на основание чл.78 ал.4 ГПК, искането е основателно. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В случая, заявената претенция за адвокатско възнаграждение е основателна, тъй като е установено /вж. чл.2 от сключения договор/ реалното заплащане на същото. Искането за присъждане на 300лв. е недоказано, поради липса на наличен по делото документ, от който да е видно, че ответната страна е заплатила депозит за вещо лице. По делото исканията за експертизи са направени от молителката и съответно заплатеният депозит е от нея. При тези данни, след като искането е своевременно направено, придружено е със списък, установено е реалното заплащане на договореното възнаграждение, което е платено за конкретно посочена и извършена дейност и при липса на направено възражение за прекомерност, изискуемо пред вид разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, направеното искане за допълване в частта за разноските за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение