Решение № 7187 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. Образувано е по жалба на И. Й. П., чрез процесуален представител, против решение №101-II-8/22.12.2025г. на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/. С цитираното решение е отхвърлена жалба на П. срещу Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №3/10.09.2025г., на Служител по сигурността на информацията /ССИ/ на ОДМВР-Кюстендил, с което се отнема разрешение №821/13.04.2022г., издадено за достъп до ниво на класификация „Поверително“ на И. Й. П.. В жалбата и в „допълнение към касационна жалба“ от 04.05.2026г., подадено чрез пълномощник адв. Вълканов, са наведени доводи за неправилност на решението на ДКСИ, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди допуснато нарушение от ДКСИ на чл.26, 28, 34,35 и 36 АПК и ТР №1 от 17.01.2024г. по т.д.№7/2021г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, и в тази връзка превратно упражняване на власт от ДКСИ в нарушение разпоредбата на чл.6 АПК. Излага подробни съображения за неправилно приемане от ДКСИ, че от страна на жалбоподателя са налице действия, субсумиращи хипотезата на чл.41, т.4 вр. чл.40, ал.1, т.6 ЗЗКИ. Твърди, че ДКСИ е постановила решение при непълна и неизяснена фактическа обстановка, което налага неговата отмяна. Смята, че в случая е налице АА, издаден при несъобразяване принципа за съразмерност в административния процес, довело до несъответствие с целта на закона. Моли за отмяна на обжалваното решение, като се отмени акта с рег.№3 от 10.09.2025г. на ССИ при ОДМВР Кюстендил, алтернативно делото да бъде върнато за повторно разглеждане от ДКСИ, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, непълно установена фактическа обстановка от страна на ДКСИ, като жалбоподателя е бил лишен от право на защита да даде допълнителни обяснения, да направи възражения, да представи доказателства, както и отправи доказателствени искания за събиране на доказателства. Претендира разноски. Ответникът - Държавна комисия по сигурността на информацията, чрез процесуален представител оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението на ДКСИ. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, в предвидения от чл.68, ал.2 от ЗЗКИ срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В процесния случай на И. Й. П. – полицейски инспектор IV степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР-Кюстендил е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „поверително“ №821/13.04.2022г. На 10.09.2025г. ССИ при ОДМВР-Кюстендил е издал отнемане на цитираното по-горе разрешение за достъп на основание чл.15 и чл.59, ал.1, т.1, във вр. с чл.40, ал.1, т.6 и вр. чл.41, т.4 ЗЗКИ. Визираните от ССИ при ОДМВР-Кюстендил правни основания се отнасят до определяне лицето като ненадеждно от гледна точка на сигурността, при наличие на данни за осъществяване на дейност насочена срещу обществения ред. След издаване на отнемането, И. П. по реда чл.62 – чл.66 ЗЗКИ е обжалвал същото пред ДКСИ. Административната преписка на ДАНС по отнемане разрешение “ №821/13.04.2022г. е изпратена на ДКСИ с писмо от 19.08.2025г. на директора на ОДМВР-Кюстендил (вх. № от 17.10.2025г. на ДКСИ). С решение от 30.10.2025г. ДКСИ, приемайки жалбата на П. за процесуално допустима е отложила вземането на решение по същество на жалбата, като е дала възможност на жалбоподателя да се запознае с административната преписка, със всички относими документи и материали при спазване на принципа „необходимост да се знае“, да представи доказателства, да направи доказателствени искания, да даде допълнителни обяснения, както и да изрази становище. За решението и възможността П. да се запознае с административната преписка, да представи доказателства, направи доказателствени искания и изрази становище в 7-дневен срок считано от датата на запознаване, същият е уведомен с писмо изх.№ И-600 от 30.10.2025г. на ДКСИ. В ДКСИ е получено писмо по електронна поща от 06.11.2025г. от П., с което уведомява ДКСИ, че ще се яви на 07.11.2025г. в административната сграда на ДКСИ. На 07.11.2025г. И. П. се е запознал с документи - част от административната преписка, съгласно опис, след което е депозирал в ДКСИ писмено становище вх.№В-520 от 17.11.2025г. На 20.11.2025г. от ДКСИ са изискани допълнителни документи от ОДМВР-Кюстендил, предоставени с писмо вх.№В-538/28.11.2025г. И. П. с писмо на ДКСИ от 02.12.2025г. е поканен да се запознае с допълнително постъпилите материали, като в 7-дневен срок след запознаването представи доказателства, направи доказателствени искания, даде допълнителни обяснения и изрази становище. С тези материали П. се е запознал на 10.12.2025г., като по делото няма данни жалбоподателят да е упражнил правото си да представи доказателства, да направи доказателствени искания, даде допълнителни обяснения и изрази становище. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на ДКСИ е издадено от компетентен административен орган в производство по оспорване отнемане разрешение издадено за достъп до ниво на класификация „Поверително“ от Служител по сигурността на информацията на ОДМВР-Кюстендил. Решение №101-II-8/22.12.2025г. е прието на проведено редовно заседание, в надлежен състав, съобразно предоставените правомощия на ДКСИ по чл.66, ал.2 вр. чл.8 и чл.9 ЗЗКИ. Решението на ДКСИ е в предвидената от закона писмена форма, подписано от членовете на комисията, същото е мотивирано и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При приемане на обжалваното решение не се установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния казус след получаване на административната преписка органът е упражнил правомощието си по чл.65, ал.4 ЗЗКИ, като е събрал нови доказателства, и предоставил на лицето възможност за упражняване правото на защита в проведеното административно производство. При разглеждането на събраните доказателства органът е намерил за обоснована ненадеждност на П. от гледна точка на сигурността, при наличие на данни относно осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред, съгласно хипотезата на чл.40, ал.1, т.6, вр. чл.41, т.4 ЗЗКИ, възприета като основание за издаване на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №3/10.09.2025г., на ССИ на ОДМВР-Кюстендил. Решението на ДКСИ е съответно на приложимия материален закон. В чл.40 ЗЗКИ, ал.1, т.1- т.8 (вр. и с чл.59, ал.1 ЗЗКИ) са въведени изисквания по отношение на лицата, при наличие на които изисквания може да се издаде разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл.39. В т.6 е посочено, че лицето трябва да е надеждно от гледна точка на сигурността, а в т.8 лицето да е определено като надеждно за опазване на тайна. Цитираните изисквания са детайлизирани в разпоредбите на чл.41 и чл.42 ЗЗКИ. От събраните по делото доказателства се установява, че И. П. е извършвал действия, изразени в осъществяване на справки в АИС-МВР, нерегламентирани в съответните нормативни актове. Действия в посочения смисъл, в нарушение на принципа „необходимост да се знае“, и установени с влязъл в сила съдебен акт, са извършени от Г. на 27.05.2024г.. В последствие такива действия са извършени на 02.10.2024г.- справки в АСИ МВР, АИС АНД, относно две лица при липса на служебна необходимост, както и за периода 15.11.2024г. до 25.09.2025г. – множество справки в АИС-ПП и АИС-АНД на МВР, част от които действия са извършени от П. и в интервали от време, в които служителя е бил в платен годишен отпуск и такъв за временна неработоспособност (на 17.03.2025г., 18.03.2025г., 05.02.2025г., 09.02.2025г., 18.02.2025г., 24.04.2025г., и 05.03.2025г.). Тези действия на служителя правилно са възприети от ДКСИ като нарушения свързани със защитата на класифицираната информация, съдържаща се в достъпените от лицето информационни масиви. Видно от конкретиката на нарушението, свързано и с достъп до лични данни, същото се квалифицира като несъвместимо с нормите на обществената етика и морал, и обосновава извършените от служителя действия като засягащи обществения интерес и насочени срещу обществения ред. Горните факти обосновават приложените от административния орган по чл.59, ал.1 ЗЗКИ норми на чл.40, ал.1, т.6, чл.41, т.4 ЗЗКИ -ненадеждност на лицето от гледна точка на сигурността. Приетите по делото доказателства не установяват по категоричен начин П. да е осъществявал контакти с нерегламентиран характер с трети лица, принадлежащи към криминалния контингент и обявени за общодържавно издирване, както правилно е приела ДКСИ. Не се кредитират доводите на жалбоподателя. Противно на неговата теза, при изяснена фактическа обстановка ДКСИ е достигнала до изводи, основаващи се на факти, събрани в хода на административното производство по предвидения за това процесуален ред. В проведеното административно производство правата и законните интереси на И. П. са спазени, като решението е постановено при правилно прилагане относимите норми на ЗЗКИ, без да са нарушени разпоредбите на чл.26, 28, 34, 35 и 36 АПК. В случая не е допуснато твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в лишаването му от право на защита - да се запознае с допълнително постъпилите материали от ОДМВР-Кюстендил (рег. № от 27.05.2025г. на ОДМВР-Кюстендил, писмо вх.№В-538/28.11.2025г. в ДКСИ). Както се отбеляза по-горе органът е изпълнил задължението си да предостави възможност на лицето да упражни това негово право, съобразявайки разрешението, прието в мотивите на ТР №1 от 17.01.2024г. по т.д.№7/2021г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, уведомявайки го с писмо от 02.12.2025г., а П. се е запознал с материалите на 10.12.2025г. Твърденията на П. за препятстване от страна на ДКСИ да се запознае с част от материалите по преписката, извън прилагане на принципа „необходимост да се знае“, не се подкрепят от доказателствата по делото, съответно не се установяват действия от страна на органа, представляващи превратно упражняване на власт. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилно прилагане от ДКСИ на материалноправните разпоредби. Относимите факти за спора – извършени действия от служителя за достъп до информационните масиви на МВР, при липса на служебна необходимост, са безспорно установени с относимите и допустими доказателства, вкл. данните, съдържащи се в магнитен носител CD ( предоставен като част от преписката от ОДМВР.-Кюстендил) и влязъл в сила съдебен акт, събрани в хода на административното производство. Ирелевантни за спора са последиците от съществения нерегламентиран достъп, защото фактът на нарушаване на правилата минимизиращи риска от нерегламентиран достъп до информацията по чл.1, ал.3 ЗЗКИ е достатъчна и категорична предпоставка за прекратяване достъпа до такава информация на съответното лице, извършило нарушението, какъвто е процесния случай, с оглед осъществяване целите по чл.1, ал.2 ЗЗКИ. Предвид изложеното настоящият състав приема, че отхвърляйки жалбата на И. П. срещу Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №3/10.09.2025г., на Служител по сигурността на информацията на ОДМВР-Кюстендил, ДКСИ е постановила законосъобразен административен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК във връзка с чл.68 от ЗЗКИ, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,