Решение № 246 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г.

Решение № 246 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 15.12.2008 г. по гр. д. № 419/2008 г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Б. И. Б., че Е. Е. И. е собственик по наследство на 1/2 ид. част от УПИ *Х-98 в кв. 36 от 660 кв. м. по плана на с. Р. с построените в него масивно жилище от 98 кв. м., паянтово жилище от 16 кв. м., паянтова сграда от 29 кв. м. и паянтова сграда от 29 кв. м. като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост №, том I, рег. № 319,н. д. № 190/2008 г. на БРС по отношение на 1/2 ид. част от имота. С определение № 381/22.05.2009 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по установителен иск за собственост, след като по предвидения от закона ред е поискано и допуснато изменение на иска от установителен в осъдителен и след като първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск - производството е образувано по предявен от Е. Е. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, след което е направено искане за преминаване от установителен към осъдителен иск по чл. 108 ЗС, като първоинстанционният съд е допуснал изменението и се е произнесъл по предявения осъдителен иск. Твърди, че като е уважил иск по чл. 124, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. Е. И. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. Е. И. против Б. И. Б. е бил предявен иск за установяване право на собственост върху 1/2 ид. част от УПИ *Х-98 в кв. 38 по плана на с. Р. с площ от 660 кв. м., ведно с построените в имота сгради. В о. с. з., проведено от първоинстанционния съд на 27.05.2008 г. е направено искане за изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск за предаване владението върху процесния имот, което на основание чл. 214 ГПК е допуснато от съда, след което с решение от 27.06.2008 г. по гр. д. № 63/2008 г. Белоградчишкият районен съд е отхвърлил предявения от Е. Е. И. ревандикационен иск. С обжалваното решение, постановено на 15.12.2008 г. по гр. д. № 419/2008 г. Видинският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е уважил предявения от Е. Е. И. установителен иск за признаване право на собственост върху 1/2 ид. част от УПИ *Х-98 в кв. 38 по плана на с. Р.. По реда на чл. 288 ГПК в настоящето производство е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед изразеното в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВС становище по въпроса за правомощията на съда при разрешаване на съдебно заявен спор, а оттам и по въпроса дали произнасянето на съда по непредявен иск обуславя недопустимост на решението. В представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 620/25.VI.1993 г. по гр. д. № 211/93 г. на I ГО на ВС; решение № 2161/23.10.1963 г. по гр. д. № 1632/63 г. на II ГО на ВС; решение № 2366/1.09.1978 г. по гр. д. № 1917/1978 г. на II ГО на ВС и решение № 1734/10.V.1983 г. по гр. д. № 1341/93 г. на II ГО на ВС е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, т. е. да се произнесе по заявеното основание и в рамките на посочения от ищеца петитум, което становище настоящият състав напълно споделя. Разпоредбата на чл. 2 ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното обуславя недопустимост на решението. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск като съображенията за това са следните: Както вече беше отбелязано, първоначално с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен съд- Б. на 24.03.2008 г. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е заявен за разглеждане установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот. В открито съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 27.05.2008 г. обаче по искане на ищеца по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск като същият вместо установителен се счита предявен като ревандикационен за предаване владението на э ид. част от имота. Посредством това изменение, извършено въз основа на надлежно искане на предявилото иска лице е определен предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе като даде защита на субективното право в обема, в който е заявена, т. е. по предявен осъдителен иск. Произнасяне в рамките на така очертания предмет дължи не само първоинстанционния съд, но и въззивният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпрос. е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. извън проверката на валидността и допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение въззивният съд разполага с правомощието да се произнесе в очертаните от въззивната жалба предели на правния спор съобразно предмета на този спор така както същият е определен в производството пред първоинстанционния съд. И въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет. Когато в производството пред първоинстанционния съд по предвидения от процесуалния закон ред е поискано и допуснато изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на така предявения осъдителен иск. И ако след като отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно по предвидения в чл. 271, ал. 1 ГПК ред въззивният съд се произнесе по първоначално заявения установителен иск, постановеното от него решение е недопустимо. Произнасянето по иск, различен от предявения е обусловило недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне в рамките на въззивната жалба по предявения от Е. Е. И. ревандикационен иск. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение