Определение № 659 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 326/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба 10.05.2023 г., уточнена с молба от 01.12.2023 г., подадена от Ц. П. П. за отмяна на влязло в сила определение от 03.12.2022 г., постановено по гр.д. № 533/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по реда на чл.22а и сл. от Закона за закрила на детето, образувано по молба на настоящия молител поради липса на правен интерес. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК – открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства и лишаване от възможност за участие в делото поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Ответникът по молбата за отмяна – Н. Л. П. не е депозирал отговор. Контролиращата страна – Софийска градска прокуратура не е подала отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 533/2021г. по описа на Софийски градски съд, образувано по молба на Ц. П. П. за връщане на дъщеря й В. Н. П. в държавата по обичайното й местопребиваване – Великобритания, поради липса на правен интерес, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Съгласно задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение, чиято отмяна е търси по реда на чл.303 и сл. ГПК с настоящата молба, не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Прекратителните определения с изключение на тези по чл.233 ГПК имат друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. При прекратителните определения ищецът отново може да заяви с иск същото спорно право, тъй като повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. В този смисъл са и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и даденото разрешение, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Ето защо, молбата за отмяна на влязлото в сила прекратително определение, като недопустима следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение