Определение № 2515 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и във връзка с чл. 166 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Телепоинт“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния представител адв. Рафаилов, срещу определение № 15805 от 30.08.2024г., постановено по адм. д. № 8547/2024г. по описа на Административен съд София - град с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 794 от 13.08.2024г., издадено от вр.и.д. главния архитект на Столична община /СО/, с което е въведен в експлоатация строеж „жилищна сграда и допълващо застрояване“, находящ се в ПИ идентификатор № 68134.301.311, УПИ Х – 23, кв. 160, м. „Зона Б - 4“, район „Възраждане“ на СО, гр. София. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Тдърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в жалбата аргументи досежно наличието на предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, което посочва, че е и нарушение на изискването за форма на съдебния акт съгласно чл. 172а АПК, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага мотиви и за наличието на предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като посочва, че е налице противопоставим обществен интерес, противопоставил на посочените в чл. 60 ал. 1 АПК основания, а именно значителното затруднение на паркирането, пречки за движението на пешеходци, проблеми с паркирането, тъй като се касае за „зелена зона“, замърсяването на въздуха, материални щети от премахването на подобрения в имота и последващото им ново реализиране. Навежда съображения и за това, че от предварителното изпълнение ще му бъдат причинени вреди, тъй като без спиране на предварителното изпълнение на удостоверението за въвеждане в експлоатация, посочва, че това ще отдалечи във времето привеждането на строежа от строителна във вид отговарящ на одобрените проекти, съответно той няма да може да използва строежа, като ще бъде блокирана инвестираната от дружеството в обекти сума в размер на 847 667,50 лева, като ще лиши дружеството от възможността да върне инвестицията. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Ответникът главният архитект на СО не изразява становище по частната жалба. Ответникът Р. Б. Й., чрез процесуалния си представител адв. Тодорова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответниците С. Л. Г., лично и Д. М. Д., чрез процесуалния си представител адв. Гладнишки, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 7 от ЗУТ предварително изпълнение на актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, от която категория е оспореното удостоверение, може да бъде допуснато от съда на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, ако изпълнението може да причини на оспорвания значителна или труднопоправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 2 връзка с ал. 4 от АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на настъпили нови обстоятелства. Посочил е и че е в тежест на жалбоподателя да установи и докаже, че от допуснатото по закон предварително изпълнение биха настъпили значителни или труднопоправими вреди. Приел е обаче, че твърдяните от жалбоподателя евентуални вреди биха настъпили от евентуални бъдещи инвестиционни намерения на жалбоподателя, както се твърдят бъдещи пропуснати ползи във връзка с неточното изпълнение на определени елементи от строежа, които съдът е приел, че не могат да обосноват извод за значителна или труднопоправима вреда. Посочил е и че твърдяните обстоятелства са съществували към момента на издаване на удостоверението и не са нови по смисъла на чл. 166 ал. 2 АПК. Най – накрая е изложил съображения, че съгласно чл. 168 ал. 7 ЗУТ е предвидена отговорност за лицата, упражняващи строителен надзор, изразяваща се в понасянето на щетите от неспазване на техническите правила и одобрените проекти, поради и което е приел, че правата на дружеството са обезпечени с оглед на възможността за бъдещо обезщетяване на евентуални вреди. По тези съображения е приел, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е неоснователно и го е оставил без уважение. Оспореното определение е правилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на актовете за въвеждане на строежите в експлоатация, от която категория е оспореното в производството удостоверение за въвеждане на строеж в експлоатация. Във втората алинея на същата разпоредба е дадена възможност съдът да спре изпълнението. Правилно в случая съставът на АССГ е приложил основанията, предвидени в чл. 166, ал. 2 АПК във връзка с ал. 4 на същата разпоредба, като обосновано съдът е приел, че такива в случая не са налице. Правилно съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта, а именно от въвеждането на строежа в експлоатация. Обосновано съдът е приел, че в конкретния твърдяните вреди, които вероятно биха настъпили не покриват основанията по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, тъй като твърденията касаят евентуални бъдещи инвестиционни намерения на жалбоподателя, както и евентуални бъдещи пропуснати ползи, но не се съдържат твърдения за конкретни вреди, които настъпват от предварителното изпълнение, още по – малко пък такива, които да са значителни или труднопоправими. Следва да се посочи и че твърдението за такава вреда в размер на заплатената покупна цена на имоти в сградата, не може да бъде определена като вреда, тъй като срещу нея е получена собственост, като евентуалното неточно или лошо изпълнение от страна на строителя на част от дължащите се работи е основание за наличието на гражданско – правен, облигационен спор, който се разрешава по общия гражданско – правен ред пред общите съдилища, а не по реда на съдебното – административно производство. На следващо място правилен е извода на съда и че не са представени доказателства във връзка с твърдението за настъпване на значителна или труднопоправима вреда, съответно за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника Р. Й. макар и основателно не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени такива в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,