Решение № 6070 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане-Оборище" гр. София, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Д. Дилова, срещу решение № 37773/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8547/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се подробно развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. А. в писмен отговор от 21.01.2026 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 37773/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8547/2025 г., Административен съд София-град е отменил по жалба на В. А., Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СО/1844/ФП/17.06.2025г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, потвърдена с Решение 22-РД06-0073 от 18.07.2025г на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –София-град и изпратил преписката на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, за ново произнасяне и разрешаване на въпроса по същество съгласно указанията дадени в съдебното решение. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът мотивирал, че е налице нарушение на чл.15, ал.3 Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) във връзка с Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (Методиката). Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СО/1844/ФП/17.06.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, с която по реда на чл.70, т.2 ЗХУ на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на бедност- 95.70 лева, считано от 01.06.2025 г. до 31.01.2026г. От доказателствата по делото се установява, че В. А. е депозирала в дирекция „Социално подпомагане“- Оборище заявление с вх. №ЗХУ-ИО/Д-С-О/1844/04.06.2025 г. В заявлението –декларация и във формуляра за самооценка, същата е декларирала, че притежава ЕР на НЕЛК №91076 от 16.05.2024г. със срок до 01.01.2026г., с което органът на медицинската експертиза и е определил 75% трайно намалена работоспособност. На заседание на специализирания отдел, проведено на 16.06.2025г., на г-жа В. А. е изготвена индивидуална оценка на потребностите със срок на валидност до 01.01.2026г., в която е направено заключение с конкретни подкрепящи мерки за предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Оборище е издал Заповед №ЗХУ –ИО/Д-С-О/1844/ФП от 17.06.2025г., с която на г-жа В. А. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.06.2025г. до 31.01.2026г. Посочената заповед, е оспорена пред по- горестоящия административен орган по административен ред с оплакване относно началната дата и размера на отпуснатата й по реда на ЗХУ месечна финансова подкрепа и претенция за изплащането й от месец януари 2025 г. в по-висок размер. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане –София-град, издал Решение 22-РД06-0073 от 18.07.2025г., с което е отхвърлена жалбата на В. А. и е потвърдена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СО/1844/ФП/17.06.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Оборище длъжностно лице, с която по реда на чл. 70, т. 2 от ЗХУ, е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на бедност - 95.70 лева, считано от 01.06.2025 г. до 31.01.2026г. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал обосновани изводи относно фактите по делото. От приобщените доказателствата се установява, че на В. А. е било издадено ЕР на ТЕЛК №91076 от 16.05.2025 г., със срок от една година и определен 75% трайно намалена работоспособност. По силата на чл. 20 от ЗХУ, хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна и изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане, въз основа на искане на човека с увреждане или упълномощено от него лице и др. лица в чл. 21, ал. 2, т. 2-5 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; увреждането/здравословното състояние; вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и други обстоятелства- чл. 22 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или на лицата по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 5 от Закона за хората с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ППЗХУ директорът на Дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице възлага постъпилите документи по чл. 14 на служител от специализирания отдел, който да води конкретния случай. Служителят, водещ случая, обработва цялата налична информация за човека с увреждане и при необходимост изисква допълнителни данни за удостоверяване на всички обстоятелства по чл. 22, ал. 1 от Закона за хората с увреждания за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. При необходимост служителят, водещ случая, извършва посещение в дома на човека с увреждане. Същевременно съобразно чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа, се извършва по начин, регламентиран в Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания- чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ. Служителят изготвя обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация – част от индивидуалната оценка на потребностите, при спазване на методиката по ал. 6. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в 2 екземпляра – за човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания и за Дирекция "Социално подпомагане", и се съобщава по реда на чл. 65, ал. 4. Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите е, както следва:1. пет години от датата на издаването й, когато е издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3 от Закона за хората с увреждания; 2. за срока, който е посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или на вида и степента на увреждане; 3. за срока на реализиране на съответната потребност, но не повече от 3 месеца, когато е издадена въз основа на медицински документ без посочен в него срок на валидност. Въз основа на индивидуалната оценка на потребностите, на основание чл. 24 от ЗХУ хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство, за приспособяване на жилище, за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, за наем на общинско жилище и месечна финансова подкрепа. Съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20 ЗХУ, хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че служителят водещ случая на В. А. не е провел среща с нея, като с това е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ. Служителят, водещ случая не е изпълнил задължението си в чл. 15, ал. 3, т. 1 пр.2 от ППЗХУ, като не е посетил задължително дома на лицето с увреждания за установяване на неговите реални затруднения и потребности и не е възприел непосредствено какво е здравословното състояние на лицето. В случая, административният орган е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Констатираният порок за нарушение на административнопроизводствени правила по чл. 146, т. 3 АПК е точно възприет и предпоставя изведения от съда извод. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Оплакванията в касационната жалба касаят материалната законосъобразност на издадения административен акт, по която се произнесъл Административен съд София-град, а предметът на оспорване пред касационната инстанция е постановеният съдебен акт относно който не са изложени твърдения, които да обосноват отмяната му. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение