Определение № 2581 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 707/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молби с вх. №№ 12121/10.07.2024 г., 12730/19.07.2024 г., 12943/24.07.2024 г. и 13609/05.08.2024 г. (всички с идентично съдържание), подадени от „Транскомерс – АСС“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Б. В., с искане за освобождаване на внесената по сметка на ВКС сума в размер на 27 128.92 лв., служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. т. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, в обжалваната от „Транскомерс – АСС“ ЕООД част, и възстановяване на сумата по сочена от молителя банкова сметка. Твърди се, че с оглед постановеното определение № 1937 от 09.07.2024 г. по т. д. № 707/2024 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, последното е вляло в сила и са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на ищеца „Копи груп“ ООД и на привлеченото трето лице – помагач „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, които в законоустановения срок не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I т. о., след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: С определение № 111 от 16.01.2024 г. по ч. т. д. № 92/2024 г., постановено от състав на II т. о. на ВКС, при внесено от „Транскомерс – АСС“ ЕООД обезпечение в размер на 27 128.92 лв., е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която след отмяна на решение № 6 от 08.02.2023 по т. д. № 74/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, поправено с решение № 91 от 19.05.2023 г., постановено по същото дело, е уважен предявеният от „Копи груп“ ООД на основание чл. 17, т. 1 вр. чл. 27, т. 1 CMR иск срещу „Транскомерс – АСС“ ЕООД за сумата от 26 470.83 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени при извършването на международен автомобилен превоз на офис техника, натоварена в [населено място], Германия, доставена в [населено място], България, ведно с мораторна лихва в размер на 658.09 лв., дължима за периода от 05.05.2021 г. до 03.11.2021 г., както и лихва в размер на 5% годишно, считано от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до окончателното изплащане. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение от 01.10.2024 г., сумата от 27 128.92 лв. е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 1937 от 09.07.2024 г. по т. д. № 707/2024 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че молбата се явява неоснователна. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. В разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК са уредени основанията за освобождаване на обезпечението, в случаите на обезпечаване изпълнението на присъденото вземане, а именно: при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. В случая никое от посочените основания не е налице. С постановяване на определение № 1937 от 09.07.2024 г. по т. д. № 707/2024 г. на ВКС, въззивното решение е влязло в сила, вкл. в обжалваната му пред касационната инстанция осъдителна част, в която изпълнението му е било спряно. Сумата, внесена като обезпечение – при липса на твърдения и доказателства за погасяването от „Транскомерс – АСС“ ЕООД на паричното задължение, за което е било осъдено, следва да се използва съобразно нейното законово предназначение – за защита интереса на ищеца (ответник по касационната жалба) „Копи груп“ ООД. Както се посочи, единственото съображение и основание, на което почива искането за връщане на гаранцията, е влизане в сила на осъдително решение срещу „Транскомерс АСС“ ЕООД, а по делото не са представени доказателства, че е отпаднала нуждата да бъде гарантиран интересът на насрещната страна, която законодателят свързва с освобождаване на внесеното обезпечение. Отсъствието на становище (недепозиране на становище) по молбите за връщане на обезпечение от страната, в чиято полза е постановено влязлото в сила осъдително решение, не може да бъде тълкувано като мълчаливо съгласие за освобождаване на внесената сума, гарантираща изпълнението му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.