Определение № 2138 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 90/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 10234/19.05.2026г., на „Елпак специализиран сервиз“ ЕООД, чрез адв. И. А. Ч. Н. от САК. В нея е обективирано искане за изменение на постановеното по делото определение № 1208/27.04.2026г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата се поддържа, че размерът на дължимото на ответника по касация адвокатско възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване на действителния обем на извършената работа и фазата, в която е приключило производството, съответно - по правилото на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАС. Според молителя размер на адвокатско възнаграждение от 3500лв. е прекомерен, тъй като отговорността за разноски няма санкционен характер, а цели да обезщети насрещната страна и то само за необходимите и разумни разноски, свързани с конкретно осъществената защита. По изложените съображения искането е за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските чрез редуциране на присъдените в тежест на молителя разноски за адвокатско възнаграждение на 2350лв., евентуално - до размер, който е справедлив и съответен на извършената правна помощ. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна „Многопрофилна болница за активно лечение- д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД. Съставът на I ТО, намира следното: С определение № 1208/27.04.2026г. по т.д.№ 90 по описа на ВКС за 2026г. не е допуснато касационно обжалване на обжалваното от „Елпак специализиран сервиз“ ЕООД въззивно решение и са присъдени в негова тежест направените от ответника по касация „Многопрофилна болница за активно лечение- д-р Сергей Ростовцев“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 3500лв. Поради липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, не е извършвана преценка дали договореното от ответника адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, приключило във фазата по чл. 288 ГПК. Молбата е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага. Следователно, при преценката на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Формираната след решението на СЕС съдебна практика на касационната инстанция приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на представените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази и принципното правило на чл. 36 ЗА – възнаграждението да бъде обосновано и справедливо. В случая, съобразими при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение на ответника по касация са сравнително невисоката фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК, каквото е и настоящото, и осъществената правна защита, ограничаваща се до изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, в който са изложени общи и кратки съображения по предмета на производството по допускане на обжалване. Сравнително невисок е и защитаваният материален интерес. С оглед на това размерът на присъденото в тежест на молителя адвокатско възнаграждение не съответства на приетите от практиката на ВКС критерии и не е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, поради което е налице основание за неговото намаляване, а именно до размера от 1250 евро. Мотивиран от горното, съставът на I ТО.: