Решение № 3981 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 285/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП гр.София, срещу решение № 1976/28.11.2025 г., постановено по адм. д. №377 по описа на Административен съд гр. Перник за 2025 г. С атакуваното решение по жалба на „Евролес - 77“ ООД е отменен ревизионен акт № Р-22001424005355-091-001/25.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение № 578/13.06.2025 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с който по отношение на дружеството са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 34 422.97 лв. Според изложеното в касационната жалба са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на решението, което е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и е необосновано. В частта за прилагане на ЗДДС предметът на спора е неправилно определен. Съдът е изложил мотиви за наличие на право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя във връзка с ВОП на два леки автомобила, при положение, че дружеството не е упражнило това право. Съдът не е зачел правното действие на подадената коригираща декларация по реда на чл.103, ал.2 ДОПК. С постановената отмяна на ревизионния акт правно и фактически се има предвид признаване на право на данъчен кредит, което не е упражнено от лицето. По този начин се е стигнало до противоправния резултат да бъде отменен допълнително начислен данък във връзка с неправилно отразени в отчетните регистри по чл. 125 ЗДДС и справките декларации по ЗДДС, протоколи по чл.117 ЗДДС във връзка с осъществения ВОП, за който данък никой не спори, че е дължим. Твърди се, че въз основа на некоректно формулирани фактически и правни основания в жалбата срещу ревизионния акт, в частта по прилагането на ЗДДС, по делото и при постановяване на решението е създаден фиктивен предмет на спора, който не съществува в обективната действителност, а именно поставен е на преценка въпросът за наличието или не на правото на приспадане на данъчен кредит, което не е упражнено по установения в ЗДДС ред от самото данъчно задължено лице. В този смисъл постановеното решение е недопустимо по чл.209, т.2 от АПК. В частта по ЗДДС органите по приходите са направили извод, че ревизираното лице като получател по ВОП е изпълнило разпоредбите на чл.117, ал.1 ЗДДС и е издало протоколи за придобитите леки автомобили. Не е спазена обаче разпоредбата на чл.124, ал.3 ЗДДС във връзка с чл.84 ЗДДС, като след връчена му покана по чл.103 ДОПК не е „премахнало” издадените протоколи от регистъра „дневник за продажба” за спорните периоди. В тази връзка е посочено, че данъкът при ВОП, съгласно чл.84 ЗДДС, е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Предвид, че дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит по посочените протоколи на основание чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС то те е следвало да бъдат отразени само в дневник продажби и данъкът по тях да остане неначислен. Предвид това на основание чл.84 ЗДДС е доначислен данък в размер на 17 543.80 за м.07.2022 г. и в размер на 3716.08 лв. за м.11.2022 г. Възразява се срещу изводите на съда, че допълнително начисленият данък трябва да се отмени, тъй като лицето има право на данъчен кредит в същия размер и за същите периоди и по същите протоколи по чл.117 ЗДДС. Тази конструкция посочена в решението е недопустима и противоречи на разписания в ЗДДС механизъм за деклариране и установяване на данъка, като резултат за периода. Тя противоречи на възникналите чрез подадените коригиращи декларации правни последици, изразяващи се в липса на упражнено от лицето право на приспадане на данъчен кредит. Завеждането на автомобилите като актив в счетоводството на данъчнозадълженото лице не е достатъчно, за да обоснове наличието на изключенията от ограничителната норма на чл.70, ал.2 ЗДДС. Оспорва се изводът на съда, че автомобилите били използвани за дейността на ревизираното лице, която била свързана с транспортни услуги, сеч и превоз на дърва за огрев и продажба на МПС, като се твърди, че същият не е подкрепен с доказателства и погрешно е прието, че в тежест на органите по приходите е било да опровергават неподкрепените с никакви доказателства твърдения на ревизираното лице. В частта по ЗКПО решаващият състав неправилно е обосновал отмяната на ревизионния акт с обстоятелството, че от момента на закупуването на автомобилите до настоящия момент двата автомобила били използвани за независимата икономическа дейност на дружеството. Такива доказателства няма по преписката и не са приложени при разглеждане на делото. В хода на ревизионното производство дружеството е представило писмени обяснения, че автомобилите не се използват за икономическата му дейност, а са предназначени за лични нужди на собственика. Освен това не са представени фактури за разходи за горивото, което потвърждава липсата на стопанското ползване на активите. Това подкрепя изводите за временно неизползване за икономическата дейност и необходимостта от корекция за целите на ЗКПО, поради което начислените данъчни амортизации правилно не са признати от органите по приходите за данъчни цели на основание чл.54 във връзка с чл.59, ал.1 ЗКПО. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, а делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - „Евролес 77“ ООД, чрез адв. Бърчев, я оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение. Заявява искане решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната основателност. Обосновано е твърдението на касатора, че в частта по ЗДДС съдът неправилно е обсъждал дали са налице предпоставките за възникване на право на данъчен кредит. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Перник е бил ревизионен акт № Р-22001424005355-091-001/25.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение № 578/13.06.2025 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с който на Евролес – 77 ООД са установени задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 21 259.88 лв. и лихви в размер на 8958.88 лв., както и по ЗКПО за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 3298.42 лв. и лихви в размер на 905.79 лв. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че актовете в ревизионното производство са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със ЗЕДЕУУ. Спазени са изискванията за форма по чл.120 ДОПК. Спорните данъчни задължения са установени във връзка с два автомобила, които са закупени от ревизираното лице от Германия. Дружеството е съставило протоколи по чл.117 ЗДДС за ВОП на двата автомобила и същите са отразени в дневниците за покупки и продажби за съответните месеци. В последствие въз основан на дадени указания от данъчните органи е извършена доброволна корекция по чл.103 ДОПК на декларираните ВОП и дружеството е изключило издадените от него протоколи по чл.117 ЗДДС от отчетните регистри в „дневник продажби”, като е отразило ВОП като доставки без право на данъчен кредит в дневник за покупки. В писмени обяснения дадени в хода на ревизионното производство, дружеството е посочило, че леките автомобили БМВ и Шкода Октавия са били закупени с цел продажба и са осчетоводени с протоколи по чл.117 ЗДДС. В последствие не са осъществени продажбите и съгласно указанията на НАП е направена корекция на ДДС и същите са били отразени като доставки без право на ДДС. В обясненията е уточнено, че автомобилите се използват от собственика, като за тях не се осчетоводяват фактури за гориво. При тези факти органите по приходите са направили извод, че съгласно чл.84 ЗДДС данъкът при вътреобщностни доставки е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Прието е, че след като дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит, то е следвало доставките да бъдат отразени само в дневник продажби и данъкът по тях да остане начислен. Незаконосъобразно, според данъчните органи ревизираното лице е начислявало амортизации на двата автомобила и е извършвало намаление на счетоводния финансов резултат с данъчните амортизации на тези автомобили като за 2021, така и за 2022 г. За да отмени ревизионния акт, АС гр.Перник е приел, че установените задължения по ЗДДС са формирани от непризнато право на приспадане на данъчен кредит във връзка с ВОП на два леки автомобила и начислените във връзка с това лихви. Приети са за основателни възраженията на жалбоподателя, че двата автомобила се ползват за превозване на негови работници и служители от местоживеенето до местоработата им, в т.ч. до обектите, в които се извършва сеч и извозване на дървен материал. В мотивите си съдът се е позовал на изключението по чл.70, ал.3, т.2 ЗДДС и е обосновал извод, че неправилно органите по приходите са приели, че автомобилите се ползват от управителя, а не за независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Собствеността на автомобилите е на „Евролес 77“ ООД, а не на неговия управител, следователно, ползването е именно от собственика -дружеството за неговата дейност. От това е направен извод, че по отношение на ревизираното лице е възникнало право на данъчен кредит. Доставките на транспортни средства са такива по смисъла на чл.13 ЗДДС, като същите следва да бъдат отразени в регистъра Дневник продажби с протокол по чл.117 ЗДДС. Това е направено от жалбоподателя. За декларираните ВОП на двата автомобила е упражнено първоначално право на пълен данъчен кредит, за което дружеството притежава отговарящи на изискванията по чл.113 и чл.114 ЗДДС документи. Следователно неправилно с ревизионния акт са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 21 259.88 лв. и лихви в размер на 8 958.88 лв. Ревизионният акт е приет за незаконосъобразен и в частта по ЗКПО. Изводите направени от органите по приходите, че посочените автомобили не се използват за независимата икономическа дейност от дружеството обосновават и неправомерно правени амортизационни отчисления за тях. От управителя, в приложените обяснения ясно и точно е посочено, че автомобилите се използват от собственика, а техен собственик е дружеството. В подкрепа на това, че дружеството действа като собственик на автомобилите е и отдаването под наем на единия автомобил и продажбата на другия, за което пред съда са представени договори. Като е игнорирал твърденията на дружеството, ревизиращият екип е достигнал до грешни изводи, че не са използвани в икономическата му дейност. Решаващият състав е приел, че с ревизионния акт неправомерно е увеличен финансовия резултат на дружеството по реда на чл.59, ал.1 ЗКПО. Автомобилите са заведени в сметка 205, като това е дало основание да бъдат начислявани и разходи за амортизации в съответствие с изискването на чл.58, ал.1 ЗКПО. Не е установено в ревизирания период да са налице основания за преустановяване на начисляването, респективно за прилагане на чл.59, ал. 1 ЗКПО, тъй като липсват данни автомобилите да са излизали от употреба и да не са били използвани. Решението е неправилно. Основателно е касационното оплакване за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на част от приетите по делото доказателства и липса на конкретни мотиви по основните спорни между страните въпроси. В частта по ЗДДС: На първо място, съдът не е изложил мотиви относно правното действие и последиците от извършената по реда на чл. 103 ДОПК, в резултат на отправена покана от приходната администрация, корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС за процесните периоди и представлява ли същата самостоятелно основание за установяване на задължение за внасяне на ДДС за придобитите от „Евролес 77“ ООД автомобили. Не може да бъде споделено като основателно обаче касационното оплакване, че съдът се е произнесъл по несъществуващ правен спор, като е изложил мотиви за наличие на основание за признаване право на данъчен кредит по процесните ВОП. Това е така, тъй като според мотивите на ревизиращия екип (стр. 14 от РД), основанието за извършената корекция на начисления ДДС в посока на увеличение за ревизираните данъчни периоди е ограничителната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, според която правото на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Именно в тази насока са и основните възражения в жалбата срещу РА до административния съд, като се твърди наличие на основанията за признаване на данъчен кредит за придобитите автомобили по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЗДС. Второ, административният съд е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА в посочената част, като е приел, че по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за придобитите два леки автомобила, ограничено с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, са налице изключващите предпоставки, предвидени с чл. 70, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Не са конкретизирани и обсъдени обаче доказателствата, въз основа на които съдът е приел, че процесните превозни средства се ползват за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност. На следващо място, необсъдени са останали, както констатацията на приходните органи, че на дружеството не се следва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, така и основното възражение на жалбоподателя (в първоинстанционното производство), че автомобилите са закупени с цел препродажба, а и са отдавани под наем, поради което и на основание чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЗДС има право на данъчен кредит по получения ВОП. В тази насока от „Евролес 77“ ООД са ангажирани писмени доказателства, въз основа на които не са направени фактически установявания от съда, но и не са изложени мотиви за некредитирането им. В частта по ЗКПО: Съдът е отрекъл извода на ревизиращите органи, че „Евролес 77“ ООД не е използвало процесните автомобили за своята независима икономическа дейност, съответно, че неправомерно са начислявани данъчни амортизации за тях и така е намален финансовия резултат в нарушение на чл.54, ал.1 от ЗКПО. В тази насока съдът е посочил, че съгласно писмените обяснения на управителя на ревизираното лице, автомобилите се използват от собственика, а техен собственик е именно „Евролес 77“ ООД, а не управителят, както неправилно са приели приходните органи. Приел е, че същите са ползвани за дейността му, която е свързана с транспортни услуги, сеч и превоз на дърва за огрев, продажба на МПС, за което в ревизионната преписка се съдържат множество доказателства. Кои са тези доказателства и какви са конкретните факти, които се установяват въз основа на тях, не е обсъдено и посочено от административния съд. При липса на конкретни фактически установявания е формиран и изводът, че използването на превозните средства е било свързано с превозване на работници и служители от местоживеенето им до обекти на дружеството, в които се извършва сеч и извозване на дървен материал. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС гр.Перник при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото от АССГ в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да определи спорните между страните въпроси, да разпредели доказателствената тежест между страните относно установяване и доказване на обстоятелствата, посочени по-горе, като даде нарочни указания в тази връзка. Едва след това и като обсъди всички приети по делото доказателства и доказателствени средства, съдът следва да се произнесе по същество на спора. Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение