Определение № 4305 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2026 г.

Производството е по чл. 309, ал.1 ГПК, вр. чл. 282 ГПК. Образувано е по искане на Л. Ц. М. за спиране на изпълнението на решение № 23448/29.12.2024г. по гр.д. № 16398/2024г. на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, потвърдено с решение № 2382/08.04.2026г. по в.гр.д. № 4234/2025г. на СГС, ГО, ІІІ-В състав, до произнасяне на ВКС по подадената от М. молба за отмяна на влязлото в сила решение. С въззивното решение е потвърдено решението на СРС и като краен резултат е отхвърлен предявеният от М. против „Т. София“ ЕАД иск по чл. 45, във вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 500 лева. Върховният касационен съд намира искането за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 309, ал. 1, изр. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. То може да бъде спряно от съда по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2 – ал. 6 ГПК - след представяне на надлежно обезпечение. Спирането на изпълнението по чл. 309, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 282 ГПК е специфична мярка на обезпечение, като по този ред може да се спира изпълнението само на влезли в сила осъдителни решения, тоест тези които подлежат на принудително изпълнение, но не и на решения, постановени по установителни искове, или на решения, с които предявени осъдителни искове са отхвърлени. С молбата за отмяна е атакувано решение, с което предявеният от молителя осъдителен иск е отхвърлен. Решението не се ползва с изпълнителна сила, поради което изпълнението му не подлежи на спиране. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България,