Определение № 8820 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Прима - 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, чрез процесуалния му представител адв. Д. Везенкова, против Определение № 9105 от 10.07.2026 г., постановено по адм. дело № 2010/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 99 от 04.06.2026г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Излагат се доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението, че оспорения акт не е такъв подлежащ на предварително изпълнение. Не е събрал поискани от молителя доказателства. Неправилно е приел липсата на значителни или трудно поправими вреди, без да обсъди в тяхната съвкупност релевантните факти и представените доказателства. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. По реда и в срока по чл.232 АПК е постъпило възражение от ответника по частната жалба – подписано от Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна и ст.юрисконсулт П. Младенова, в което счита същата за неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – Варна Заповед № 99 от 04.06.2026г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, административния орган е разпоредил на „Прима - 2000“ ЕООД да премахне слънцезащитна пергола към съществуваща сграда на ул. „Братя Шкорпил“ № 2 в гр.Варна. За да отхвърли искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 99 от 04.06.2026г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, административният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, но не е доказал настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Дори с оглед твърденията на жалбоподателя да се приемело евентуално настъпване на вреди, то същите не представлявали сами по себе си значителна или трудно поправима вреда, обосноваваща спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед. Поради това искането за спиране е отхвърлено. Така постановеното определение е законосъобразно. От фактите по делото се налага безспорния извод, че заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, е издадена на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ и че за нея е приложима разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, съгласно която предварителното изпълнение на актовете по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е допуснато по силата на закона. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, което е едно от основанията посочени за издаването на заповед по чл.57а ал.3 от ЗУТ. В този смисъл е неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Именно поради това в производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ приложимият критерий за съдебна защита е този по чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба при допуснато по силата на закона предварително изпълнение същото може да бъде спряно само ако оспорващият докаже, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда. При това законът изрично поставя допълнително изискване спирането да бъде основано на нови обстоятелства. При хипотезата на чл. 217, ал. 1 ЗУТ законодателят предварително е дал превес на защитавания от закона обществен интерес, поради което задачата на съда в производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ не е да извършва повторна обща преценка дали са налице предпоставките за предварително изпълнение, а да провери дали оспорващият е установил конкретни обстоятелства, обосноваващи изключение от законово установеното правило. В разглеждания случай частният жалбоподател не е доказал наличието на такива обстоятелства. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. В конкретния случай жалбоподателят обосновава негативно въздействие върху правата и законните си интереси от придадената по силата на закона изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, като не е посочил конкретни имуществени вреди, които би претърпял, не ги е индивидуализирал по вид и размер, респективно не е и подкрепил бланкетно изложените аргументи за настъпване на такива имуществени вреди с конкретни доказателства. В тази връзка съдът намира, че твърденията на жалбоподателя са общи и недоказани, поради което не могат да служат като основание за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадения административен акт. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че вреди от материално или финансово естество по правило не се считат за "трудно поправими", тъй като за тях е предвиден ред за обезщетяване по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в случай на последваща отмяна на заповедта. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд (Определение № 285 от 13.01.2026 г. по адм. дело № 209/2026 на Върховния административен съд; Определение № 5463 от 20.05.2026 г. по адм. дело № 4768/2026 на Върховния административен съд; Определение № 8121 от 28.06.2024 г. по адм. дело № 6662/2024 на Върховния административен съд; Определение № 4282 от 21.04.2023 г. по адм. дело № 3571/2023 на Върховния административен съд). На следващо място, настоящият съдебен състав не намира за основателни изложените в искането аргументи, че изпълнението на процесната заповед и премахването от страна на жалбоподателя на посочения преместваем обект биха причинили вреди на сграда – паметник на културното наследство. В крайна сметка това е въпрос от техническо естество, поради което не би могло да се предполага. Имущественото изражение на една вреда само по себе си изключва нейния значителен или трудно поправим характер. При това следва да се прави разграничение между вредите, които могат да бъдат предвидими последици от изпълнението на заповедта, и вредите, които са специфични, извънредни и противопоставими на обществения интерес, презюмиран от законодателя при въвеждането на предварителното изпълнение по чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. При евентуална отмяна или прогласяване на нищожността на административния акт, засегнатото лице разполага с възможност да претендира обезщетение за действително претърпените вреди при наличие на предпоставките за това. Не се споделя от настоящия съдебен състав и оплакването относно искането за служебно събиране на доказателства от съда. Предмет на настоящото производство не е разрешаването на спора, нито извършването на пълна проверка на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Тези въпроси са предмет на производството по оспорване на самата заповед. В производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът не следва да предрешава спора по същество, а да извърши ограничена преценка относно наличието на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение допуснато по силата на закона. Поради това липсата на произнасяне по искането за събиране на доказателства не представлява нарушение, което да обуславя отмяна на обжалваното определение. Следва да се подчертае, че в производството по чл. 166, ал. 2 АПК съдът не може да основава преценката си на предполагаеми или хипотетични бъдещи вреди. При позоваване на вредоносни последици именно страната, която претендира преодоляване на допуснатото по закон предварително изпълнение, носи тежестта да въведе в предмета на производството конкретни фактически твърдения и да установи с надлежни доказателствени средства настъпването, характера и интензитета на твърдяната вреда, както и нейната непосредствена връзка с изпълнението на административния акт. В случая частният жалбоподател не е доказал, че предварителното изпълнението на заповедта ще доведе до настъпването на значителни или труднопоправими вреди, които поради своя характер да не могат да бъдат възстановени при евентуална отмяна на заповедта. Следователно правилен е изводът на Административен съд – Варна, че не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които да обосновават различен извод. Посочените в частната жалба административна кореспонденция, заявленията за одобряване на схема и спорът относно характера на обекта са свързани с предмета и законосъобразността на оспорената заповед, но не представляват обстоятелства, които доказват наличие на конкретна значителна или трудно поправима вреда от предварителното й изпълнение. Евентуалните вреди, които биха настъпили при предварителното изпълнение подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при приключване на делото с отмяна на обжалвания административен акт. Предвид гореизложеното законосъобразно е прието, че искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на процесната заповед е неоснователно, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото не е представено пълномощно за процесуално представителство на ответника от юрисконсулт, следователно не са изпълнение изискванията на чл.144 от АПК във вр. с чл.78 ал.7 и чл.32 т.3 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд