Определение № 12 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 892/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. М. с искане за допълване на решение № 176 от 05.12.2017 г., постановено по делото, с присъждане на разноските направени за това производство. Ответниците по молбата М. М. не е взела становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна. С решението, допълване на което се иска, състав на ВКС, след като е отменил въззивното решение, е решил спора по същество като е допуснал извършването на делба на съсобствен между молителя и сестра му М. М. недвижим имот. По аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски. Разноските се присъждат с решението по извършване на делбата, като размерът им се определя съобразно стойността на дяловете, определени с решението, постановено във втората фаза на делбата. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 9 ППВС № 7/73 г. –разноските се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, т. е. с приключването на производството. Съобразно изложеното заявената претенция за присъждане на разноски е неоснователна, поради което искането за допълване на решението с присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Претенциятя за разноските следва да бъде разрешена с решението по извършване на делбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.