Определение № 567 от 24.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 216/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. И., чрез пълномощника му – адв. З., срещу определение № 14 от 16.01.2026 г. по в. т. д. № 174/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на надвнесена държавна такса за въззивното производство в размер на 32.50 лв. В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – постановено в нарушение на чл. 29 ТДТССГПК, чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 4б ЗДТ. По подробно изложени съображения, че дължимата държавна такса за исковото производство е 15 лв., съответно за въззивното – 7.50 лв., а е била събрана такава в размер на 40 лв., се моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата да бъде уважена. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. К. И. И. е обжалвал решение № 88 от 26.04.2025 г. по т. д. № 85/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по предявените от него срещу Сдружение „За развитие на Беляковец“ искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Исковете са неоценяеми. Дължимата по тях държавна такса е била в рамките между 30 и 80 лв. за всеки – чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а за обжалване пред въззивна инстанция - Ѕ от първоначално дължимата. Разпоредбата на чл. 29 от Тарифата, на която страната се позовава, е неприложима - същата се отнася за охранителното производство по обжалване на актове на длъжностните лица по регистрацията към Агенцията по вписванията. Т. д. № 85/2024 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател и важат правилата за исковото производство, включително по отношение на дължимата държавна такса. В случая са спазени изискванията на Тарифата и определената от съда и заплатена от К. И. И. държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба в размер на 40 лв. не се явява недължимо платена за разликата над 7.50 лв. В този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни и правилни. Следователно неоснователни са оплакванията, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е допуснал нарушения на чл. 1, ал. 1, чл. 4 и чл. 4б ЗДТ. Непрецизната формулировка на чл. 29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК („При обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ…“), не може да бъде основание за дължимост на такса, определена въз основа на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, и спрямо исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ; нито жалбата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ може да се приравнява на искова молба по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение