Определение № 5527 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 19316 от 22.10.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от Д. М. П. и М. Ц. П., чрез общия им пълномощник адв. Б., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4533 от 09.10.2025 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗАдв.) за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие в касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител П. П. – от ТД – София на Комисията, с който се поддържа становище за неоснователност на искането за допълване на определението в частта за разноските, предвид липсата на представен договор за правна помощ. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4533 от 09.10.2025 г. по гр. д. № 1407/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 10017 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 4390/2018 г. на Апелативен съд – София (АС – София) по жалба на КОНПИ. В определението липсва произнасяне по искането, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката на ответниците по делото на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената на страната безплатна адвокатска услуга в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта относно присъждане на дължимото възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците в касационното производство. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна. В случая в отговора на касационната жалба с вх. № 2329/29.01.2025 г. (по регистъра на Апелативен съд – София) е направено изрично искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Пред въззивната инстанция (на л. 40) е представен и приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 20.08.2018 г., като извършването на адвокатската услуга е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв., което основание е вписано изрично в текста. Предмет на договора е както изготвянето на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, така и извършването на всички необходими фактически и правни действия за защита и процесуално представителство пред Апелативен съд – София и Върховния касационен съд, до пълното приключване на делото. Ето защо, доводите на насрещната страна КОНПИ за отсъствие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвид липсата на представен по делото договор за правна помощ, са неоснователни. При процесуално представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда. В процесния случай съобразно предмета на спора (производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество), интересът (молителите са ответници в производство по чл. 288 ГПК, в което се преценява наличието или не на конкретно установени основания за допустимост), видът и количеството на извършената от адвоката работа (изготвяне на общ отговор на касационна жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание) и с оглед приетото в решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е в размер на 1 200 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно осъществяваната правна помощ и съдействие на ответниците (по иска и по касационна жалба) Д. М. П. и М. Ц. П. в касационното производство. Ето защо, определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да се допълни в този смисъл. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,