Определение № 8762 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на временно изпълняващ длъжността (вр.и.д.) главен архитект на Столична община, чрез пълномощника гл.юрк. Х. Георгиева, против определение № 28615 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8677/2026 г. на Административен съд София – град, в частта на мотиви му, с които съдът оставя без разглеждане искането на жалбоподателя Х. М. за спиране на изпълнението на разрешение за строеж № Б-156/14.05.2026 г., издадено от вр.и.д. главен архитект на Столична община. Според частния жалбоподател в мотивите на обжалваното определение съдът неправилно приема, че с оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК спирането на изпълнението на административния акт настъпва с факта на оспорването му. Сочи, че този извод не е съобразен с приложимата в случая разпоредба на чл. 156, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), според която оспорването с жалба за нищожност на издаденото разрешение за строеж след изтичане на сроковете по чл. 156, ал. 1 и чл. 215, ал. 4 от ЗУТ не спира действието му. По изложените съображения иска отмяна на посочените мотиви. Ответникът – Х. М., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на Х. М. от гр. София срещу разрешение за строеж № Б-156 от 14.05.2026 г., издадено от вр.и.д. главен архитект на Столична община за „Изграждане на транспортен мост над река Владайска при ул. „Коломан“ съгласно утвърдения регулационен план“. Иска се обявяването на оспорения акт за нищожен, евентуално отмяната му като незаконосъобразен. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на оспорения акта на основание чл. 166, ал. 2 от АПК. С диспозитива на обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане искането за спиране на изпълнението на оспореното разрешение за строеж. В мотивите към определението приема, че съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, поради което искането за спиране е лишено от предмет. Сочи също, че съдът може да постанови спиране на изпълнението на акта само в случай на предварително изпълнение, допуснато от издателя на акта или по силата на закона. Излага съображения, че в случая процесното разрешение за строеж не съдържа разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и че такова предварително изпълнение не е предвидено в ЗУТ. С подадената частната жалба не се обжалва диспозитива на съдебния акт. Обжалват се единствено изложените мотиви относно оставянето без разглеждане на искането за спиране изпълнението на оспореното разрешение за строеж. Върховния административен съд намира това искане за недопустимо. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, нямат самостоятелно значение и не подлежат на обжалване отделно от диспозитива. В този смисъл е т. 18 от ТР № 1/2001 т.д. на ОСГК на ВКС. Мотивите, макар и да са материализирани заедно с диспозитива в един и същ документ, не са част от решението. Те представляват съображенията, в резултат на които съдът е стигнала до правния извод, отразен в диспозитива, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Следва да се посочи също, че определението на първоинстанционния съд е благоприятно за частния жалбоподател, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването му. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,