Определение № 9362 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 236 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Й. С., подадена чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 01.07.2025 г., постановено по адм. д. № 801 по описа на Административен съд Варна, само в частта, с която е редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение и на частния жалбоподател са присъдени разноски в размер на 110лв. В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е осъдил община Варна да заплати на С. С. разноски в този размер вместо да уважи същите в пълния претендиран размер от 1 010лв. предвид безспорните доказателствва за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че тези разноски не биха били сторени, ако не е налице незаконосъобразно забавяне от страна на администрацията да издаде искания документ, както и че съдът се е позовал на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС без да вникне в същността му и неправилно е тълкувал смисъла му. Иска се отмяна на обжалваното определение и се претендират разноски в пълния заявен размер. Ответникът по частната жалба –кметът на община Варна чрез процесуален представител в представен писмен отговор изразява становище за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, за да се произнесе съобрази следното: С протоколно определение от 01.07.2025 г., постановено по адм. д. № 801 по описа на Административен съд Варна, решаващият състав е оставил без разглеждане жалбата на С. Й. С. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна за извършване на административна услуга по заявление за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост с рег.N АУ010776ВН от 30.01.2025г. и е прекратил производството по делото. Съдът е установил, че исканата от жалбоподателя услуга е извършена, поради което е налице оттегляне на оспорения административен акт и е налице основанието по чл.19, т.3 от АПК за прекратяване на съдебното производство. Доколко правилно е прието наличието за това основание за оставяне на жалбата без разглеждане е въпрос, който е извън обхвата на касационната проверка в случая. Със същото протоколно определение, община Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 110лв., от които 10лв.-държавна такса и 100лв.- адвокатско възнаграждение. Видно от представените доказателства, заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв. Като съобрази, че посоченото определение се обжалва единствено и само в частта за разноските, като се иска преразглеждането му, настоящият състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, по своя характер и с оглед заявеното искане, представлява молба по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за изменение на решението в частта за разноските, който е субсидиарно приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането за допълване или изменение на съдебния акт относно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях. Следователно, процесуална предпоставка за обжалването на акта за разноските е изчерпването на специалния ред, уреден в чл. 248, ал. 1 ГПК. В настоящия случай този процесуален ред не е осъществен. Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Молбата на С. Й. С. за изменение на определението за разноските, именувана „частна жалба“, следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне като по искане за изменение на определението в частта за разноските. На обжалване пред настоящия съд ще подлежи определението за разноските, постановено по искането за тяхното изменение (чл. 248, ал. 3 АПК). По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,