Определение № 1054 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на П. Ж. П. вх.№ 502167/ 19.04.2023 г. срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 288/ 07.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 528/ 2022 г., с което е върната подадената от П. П. частна касационна жалба вх.№ 9995/ 20.12.2022 г. против постановено от същия съд по същото дело определение № 457/ 07.12.2022 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят прави искане за отвод на състава на апелативния съд и на адвоката, назначен по реда на ЗПП да му окаже правна помощ под формата на процесуално представителство. Счита, че този адвокат е действал недобросъвестно и претендира да му бъде назначен друг такъв. Съображения за неправилност на обжалваното разпореждане не са изложени в частната жалба. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по гр.д.№ 2648/ 2022 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд след отвод на всички съдии от състава на Хасковски окръжен съд по искова молба на П. Ж. П. против държавен съдебен изпълнител А. И. П., Прокуратура на Република България /ПРБ/ и Евробанк с искане да бъде обявено за нищожно постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от държавния съдебен изпълнител и „да предаде имота на законните собственици П.". С разпореждане от 13.06.2022 г. исковата молба била оставена без движение и на назначения по реда на ЗПП процесуален представител на ищеца били дадени указания за отстраняване на нередовности, включително да се изложат фактически обстоятелства, обуславящи наличието на правен интерес от предявяване на иска против ответниците ПРБ и Евробанк, да се поясни и конкретизира предявената претенция с оглед несъответствието между обстоятелствената част и петитума, изразяващо се в твърдения, че имотът е унищожен, а същевременно се иска предаване на владението, посочване цената на иска, представяне на скица и данъчна оценка на имота, внасяне на държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, представяне на цитираните доказателства с преписи според броя на ответниците. С молба вх.№ 556/ 20.07.2022 г. назначеният по искане на ищеца по реда на ЗПП адвокат посочил, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска, тъй като ищецът е изгубил правото на собственост върху имота вследствие възлагането му на купувач от публична продан. Заявил също, че П. П. е упражнил правото си на иск ненадлежно, тъй като посочените като ответници не се явяват надлежна страна според изложените твърдения. Първоинстанционният съд приел, нередовностите на исковата молба не били отстранени и с определение от 14.10.2022 г. постановил връщането й. По жалба на ищеца срещу този акт било образувано ч.гр.д.№ 528/ 2022 г. на Пловдивски апелативен съд, който с определение от 07.12.2022 г. потвърдил обжалвания пред него акт. Срещу определението от 07.12.2022 г. ищецът подал частна касационна жалба, която апелативният съд оставил без движение с разпореждане от 21.12.2022 г. и дал указания за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, за приподписване на жалбата от назначения по реда на ЗПП представител и за точно и мотивирано посочване на касационните основания. В законния срок нито едно от тези указания не било изпълнено, поради което с обжалваното в настоящето производство разпореждане апелативния съд върнал частната касационна жалба. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.275 ал.2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл.260 - чл.262 ГПК, които задължават съда, пред когото жалбата е постъпила, да извърши проверка на редовността й. В случай на констатирана нередовност, този съд е длъжен да укаже на жалбоподателя да я отстрани в законовия срок, а ако указанията му не бъдат изпълнени - да върне частната жалба. По този начин в конкретния случай е процедирал Пловдивски апелативен съд. Частният жалбоподател не твърди, че е изпълнил дадените указания, а единствено излага твърдения за недобросъвестност на назначения му по реда на ЗПП представител и прави немотивирано искане за отвод, формулирано едва в частната жалба (след постановяване на обжалвания акт). Нито твърденията, нито искането имат отношение към законосъобразността на разпореждането и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд