Определение № 299 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2017 г.

С определение №62/01.02.2018г. по гр.д. №1853/2017г., ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №23/05.01.2017г., по гр.д. №4347/2017г. на Софийския апелативен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от В. Г. М. срещу К. И. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане на ответника за предаване владението върху следните недвижими имоти: обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и „малка зала” от втория етаж, описана в документа за собственост като заемаща 1/4 ид.ч. от него, находяща се на втория етаж в сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място]. В останалата част, с която е уважен в установителната част предявеният от В. Г. М. срещу К. И. Б. иск по чл.108 ЗС - за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор № 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], целият с площ 2 194 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 2180 кв.м. касационно обжалване не е допуснато. В проведеното открито съдебно заседание на 04.04.2018г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. В срока за произнасяне от ищеца и касатор по образуваното касационно производство В. Г. М., [населено място], е постъпила молба с вх.№5669/07.06.2018г., с която е направено изявление за отказ от иска на основание чл.233 ГПК, поради постигнато между страните споразумение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като взе предвид изложеното в молбите и след проверка на данните по делото приема следното: С въззивното решение след като е отменено решение №52/2016г. по гр.д.№174/2015г. на Видински окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Б., че В. М. е собственик на недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с № 48489.6.657.2.2, находящ се на втория етаж в сграда №2, построена в същия имот с предназначение на обекта за административна дейност, представляващ по документ за собственост „малката зала на втория етаж”, е постановено друго, с което е отхвърлен в установителната част искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от В. М. срещу К. Б. за признаване за установено, че ищецът е собственик на тези два имота. Потвърдено е първоинстанционното решение №52/2016г. и поправеното с него решение №1/2016г. по гр.д.№174/2015г. в останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната част - за предаване владението върху описаните по-горе три имота, както и в частта, с която е признато за установено, че ищецът М. е собственик на 1/4 ид.ч. от имот с идентификатор № 48489.6.657 по КК и КР на [населено място], целият с площ 2 194 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 2180 кв.м. След постановяване на определение №62/01.02.2018г. по гр.д. №1853/2017г.,на ВКС, ІІ г.о., предмет на касационното производство е допуснатото до касационно обжалване въззивно решение в посочената част, а именно с която са отхвърлени предявените от В. Г. М. срещу К. И. Б. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и осъждане на ответника за предаване владението върху следните недвижими имоти: обект в сграда с № 48489.6.657.2.1, находящ се на първия етаж на сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място] /целия първи етаж/ и „малка зала” от втория етаж, описана в документа за собственост като заемаща 1/4 ид.ч. от него, находяща се на втория етаж в сграда №2, построена в имот 48489.6.657 по КК и КР на [населено място]. В останалата част въззивното решение е влязло в законна сила. След като ищецът е направил писмено изявление /лично/ за отказ от иска, то на основание чл.233 ГПК постановеното по спора въззивно решение в посочената част, както и решението на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.