Определение № 50428 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1972/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Г. срещу определение № 230 от 03.06.2022г. по ч.т.д. № 1211/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане от 08.04.2022г. по ф.д. № 18/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение противоречи на чл.5, ал.1, чл.118, чл.120 и чл.124 от Конституцията на РБългария. Поддържа, че подадените от него предходни жалби са неправомерно оставени без разглеждане, тъй като са редовни и излагат факти относно постановеното по делото незаконосъобразно решение. Моли първоначалната жалба срещу решението да бъде разгледана по същество, като същото бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на обжалване пред него е разпореждане на СГС, с което е оставена без движение подадената от И. Г. Г. жалба срещу постановеното по делото решение от 29.03.2022г., с указание жалбоподателят да заяви в какво качество подава жалбата, както и да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и копие от жалбата за връчване на насрещната страна. С оглед на това е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като атакуваното разпореждане е извън кръга на подлежащите на обжалване актове по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.279 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване разпореждания, които преграждат по – нататъшното развитие на делото /т.1/ и разпореждания, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т.2/. Разпореждането, с което се оставя без движение подадена жалба с указания за отстраняване на констатирани нередовности, е акт, постановен във връзка с нейното администриране. Същият е по движение на делото, респ. не прегражда по – нататъшното му развитие и може да бъде отменен или изменен от постановилия го съд /чл.253 ГПК/. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, доколкото обжалваемостта на това разпореждане не е изрично предвидена в закона. В този смисъл са и мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, в които изрично е посочено, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В допълнение, следва да се отбележи, че срещу разпореждането, с което жалбата е оставена без движение, страната може да се защити чрез обжалване на последващото разпореждане за връщане на жалбата поради неизпълнение на дадените указания, ако такъв акт бъде постановен на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Без правно значение с оглед предмета на настоящото частно производство са подробно развитите от частния жалбоподател доводи относно редовността на подадените от него предходни жалби, респективно относно незаконосъобразността на постановеното по делото решение. Дори и жалбите да са основателни по същество, релевантно за изхода на настоящото производство е обстоятелството, че атакуваното разпореждане не попада в обхвата на подлежащите на контрол актове по чл.274, ал.1 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав приема, че изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената частна жалба е правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение