Определение № 10692 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Г. Х., чрез адв. М. Маринова, против определение № 1431/20.082026 г., постановено по адм.дело № 371/2026г. по описа на Административен съд - Враца /АС- Враца/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли за неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и по искането за прогласяване нищожност на отказа. Претендира разноски за осъществена правна помощ в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА) Ответникът „Еос Матрикс“ЕАД, чрез юрк. А. Станчева в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Съдът е бил сезиран с жалба на Г. Г. Х. против отказ с изх. № ОИТ-2026-03126/21.07.2026 г. на администратор на лични данни – „Матрикс“ ЕАД универсален правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД, по искане вх. № IN-2026-13754/03.07.2026 г. по чл. 15 ал. 7 от Регламент № 2016/679, относно за предоставяне на информация в пълен обем за декларирани в Централен кредитен регистър към БНБ задължения към дружеството, в това число копия от всички договори (на всеки един договор) за кредит/заем, погасителни планове и всички други документи по съответното кредитно отношение, справки/извлечения за получени и върнати/погасени суми по всеки един от 5 броя договора за кредит, както и копия от договори за прехвърляне на вземане (цесия), в случай, че има прехвърлени на трети лица, заедно с всичките им приложения. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. Г. Х. на осн. чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Съдът е счел, че в заявлението на Х., в частта, по която е постановен отказ липсва съдържание, съответно на правото му на субект на данни търсещ защита на свое право, регламентирано в Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета /ОРЗД, Регламента/, а представлява изявление на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти (длъжник-кредитор), и е извън сферата на административните правоотношения. С писмо с изх. № ОИТ-2026-03126/21.07.2026 г, „Матрикс“ ЕАД, като универсален правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД, потвърждава, че „Еос Матрикс“ ЕООД обработва лични данни на жалбоподателката във връзка с вземания, произтичащи от 5 броя договори за кредит, за паричен заем и потребителски кредит, сключени с “БНП Париба Пърсанал Файненсис С.А“; „Кеш Кредит Мобайл“; „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с изпълнението на договори за цесия с предходните кредитори. С оглед изложеното съдът е приел, че на субекта на лични данни е предоставена пълна и точна информация на основание чл. 15, § 1 от регламента - категориите лични данни, които се обработват, целите и основанието за обработката, категориите получатели, срокът за съхранение, правата на физическото лице, начините за защита. Описаната информация е обективирана в документ, съдържащ извлечение от всички лични данни, обхванати от правото на достъп, като по този начин субектът на лични данни е надлежно информиран и може да провери законосъобразността на обработването. Посочил е, че ответното дружество няма законово задължение да предоставя копия на договори и документи, свързани с изпълнението им, които лицето притежава, след като е подписвало въпросните договори, като страна по същите. В този смисъл е и чл. 14, § 5, б. „а“ от Регламента, според който параграфи 1-4 не се прилагат, когато и доколкото субектът на данните вече разполага с информацията. Той има право да получи само достъп до личните си данни, но не и до същите документи, в които те се съдържат и с които вече разполага. В случая жалбоподателят е получил копие от личните си данни с процесното писмо, т. е. искането му е удовлетворено. В заключение е приел, че писмото – отговор не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има уведомителен характер и няма характера на властническо волеизявление, поради което жалбата срещу него е процесуално недопустима При тази фактическа обстановка съдът е приел жалбата за недопустима на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, с процесното искане, подадено от Г. Г. Х. са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството на администратор на лични данни. Това означава, че Х. в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател на субективно право, защитимо по реда на Регламента (в т.ч. правото по чл.15, §3 ОРЗД), а оспореният от нея пред първоинстанционния съд изричен отказ, относно упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдържащ правни основания, препятстващи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни, препятства този субект ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права като цяло, предвид възникналите правоотношения между субект на данни и администратор на лични данни, регламентирани с пряко приложимия ОРЗД. В искането подадено от Г. Г. Х. недвусмислено е формулирано волеизявление, с което физическо лице като субект на лични данни иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Позоваването на регламента не е произволно и посочване правното основание на искането (чл. 37б от Закона за защита на личните данни) не е произволно, а е свързано с твърдения за обработване на лични данни и желание да се извърши проверка относно законосъобразността на тяхното обработване от конкретния администратор. Описанието им чрез техния материален носител е ясно разграничено и мотивирано. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субекта на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. В съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администраторът обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, включително относно приложимата разпоредба на чл.15 ОРЗД, даваща право на субекта на данни да получи точна и разбираема реплика на личните данни, в процес на обработване (в хипотеза на искане за предоставяне на първо копие на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта), са въпроси по съществото на спора. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АС- Враца правно основание по чл.159, т.1 и т.4 АПК- липса на годен за оспорване акт, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на Г. Г. Х., като съдът следва да извърши преценка и относно компетентността на лицето подписало процесния отказ. Съдът на основание чл. 168, ал. 1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. На основание чл. 236 вр. чл. 226, ал. 3 АПК въпросът с разноските следва да бъде решен в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение