Определение № 295 от 07.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 510/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано след протоколно определение № 309/28.05.2024 г. по н.ч.д. № 280/2024 год. на Окръжен съд – Хасково, с което е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Момчилград. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, намери следното: С предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, адресирано до РС – Момчилград, прокурор от ТО Момчилград при РП – Кърджали е поискал определяне на общо наказание измежду наказанията по присъда № 11/4.07.2022 г. по н.о.х.д. № 84/2022 г. на РС Момчилград и по решение № 144/20.07.2023 г. по н.ч.д. № 345/2023 г. на ОС – Хасково. С протоколно определение № 111/22.04.2024 г., постановено по н.ч.д. № 49/2024 г. по описа на РС – Момчилград, е приета липса на компетентност на този съд да се произнесе по предложението. Аргументите се извеждат от чл. 39 НПК, според който съдът, постановил последния влязъл в сила акт, следва да определи общото наказание в производството по чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, а доколкото решението на ОС Хасково е влязло в сила последно – на 4.08.2023 г., той е овластен да разгледа делото. Съдебното производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Хасково. С цитирания по-горе съдебен акт по образуваното н.ч.д. № 280/2024 г. по описа на ОС – Хасково, НО, 6.състав приел, позовавайки се на определение № 91/16.09.2020 г. на ВКС, ІІ н.о. и на определение № 474/24.10.2023 г. на ВКС, ІІІ н.о., и с оглед датата на влизане в сила на последната присъда, че компетентен е изпращащият съд, след което е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав намира, че делото е подсъдно на РС – Момчилград, което е в съгласие с трайната практика на ВКС по поставяни пред съда идентични спорове за подсъдност. Съгласно чл. 39, ал. 1 НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В разглеждания случай първата присъда е постановена от съд на държава – членка на Европейския съюз – решение № 417/22.10.2020 г. от тричленен апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, Република Гърция, влязло в сила на 30.06.2022 г. Вторият съдебен акт е влязлата в сила на 20.07.2022 г. присъда № 11 /4.07.2022 г. по н.о.х.д. № 84/2022 г. на РС – Момчилград. Действително първата присъда е постановена от съд на друга държава-членка на ЕС, съответно е призната и приета за изпълнение с решение № 144/20.07.2023 г. на ОС – Хасково на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИЛишСв. В случая съставът на Окръжния съд правилно е оценил правното значение на това обстоятелство, като се е позовал на чл. 8, ал. 2 НК, с който се транспонира Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г. Съгласно чл. 8, ал. 2 НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Освен това, според решение от 21.09.2017 г. на СЕС по дело № С-171/16 г., е недопустимо вземането предвид на присъдата на чуждата държава – членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда. Следователно присъдата на чуждата държава – членка на ЕС трябва да бъде зачетена от българския съд като факт с процесуално и материалноправно значение към момента на нейното влизане в сила – в случая на 30.06.2022 г. Решението на ОС – Хасково по чл. 13, ал. 1 ЗПИЛишСв от 20.07.2023 г. не замества присъдата на чуждата държава, а има само значение за нейното признаване и приемане за изпълнение. В този смисъл меродавна е датата на влизане на присъдата в сила, според правилата и условията на постановилата я държава – членка на ЕС, а именно 30.06.2022 г. При така изложените съображения следва, че делото е подсъдно на РС – Момчилград, където първоначално е подадено предложението за групиране на наказанията, доколкото последната влязла в сила присъда – на 20.07.2022 г., е на този съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение