Определение № 1542 от 10.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 392/2023 г.

Производството е по чл. 250 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от ищцата в производството и касатор М. И. К. с искане за допълване на постановеното по делото определение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 500 от 21.11.2022 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 484 по описа на съда за 2022 г. в обжалваната му от молителя по касационен ред, негова част. В молбата се излага, че в определението си, допълването на което се иска, съдът не се е произнесъл относно решение № 104 от 05.05.2022 г. по т.д. № 1081/2021 г. на ОС – Стара Загора, срещу което е подадена въззивна жалба и което е било предмет на въззивното производство, респ. – на обжалваното въззивно решение. При изложеното се твърди, че в случая е налице установената в чл. 250, ал. 1 ГПК предпоставка за допълване на определението – съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната. Противната страна не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния, установен от процесуалния закон срок. По същество същата е неоснователна. Съобразно ясната разпоредба на чл. 250, ал. 1 от ГПК молбата на страна за допълване на постановен по делото съдебен акт би се явила основателна, само ако в диспозитива на същия /който именно и съставлява „решението“ по см. на чл. 250 и чл. 296-299 от ГПК, в стриктния и същински смисъл на понятието/, съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Предмет на контрол в протеклото и приключило с постановяването на определението, допълването на което се иска, производство пред ВКС, е въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му по касационен ред негова част, а не първоинстанционно такова на ОС – Стара Загора, в какъвто смисъл се излагат твърдения в молбата, и това е ясно посочено и в диспозитива на самото определение. С произнасянето си по наличието/липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му с касационната жалба негова част – предмет на протеклото и приключило производство по чл. 288 от ГПК, същият предмет е изчерпан. В приключващото производството по чл. 288 от ГПК определение на касационния състав, не е налице непроизнасяне по каквато и да било част от искането на молителя, формулирано като петитум в касационната му жалба срещу въззивното решение, поради което и молбата за допълването му се явява неоснователна. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение