Решение № 4176 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2011 г.
ВАСI отделение22.03.2012 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1451 на Административен съд-гр. Пловдив, второ отделение, 17-ти състав, от 19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 61/10 г. в обжалваната му отхвърлителна част, както и осъдителната му част за разноските, с която Димитър Райков Вълчанов е осъден да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1 040 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта в която на Димитър Райков Вълчанов са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 610,80 лв. и лихви за забава в размер на 372,24 лв. и за 2005 г. в размер 19 535,40 лв. и съответни лихви за забава, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. ОСЪЖДА Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив да заплати на Димитър Райков Вълчанов от гр. Хасково разноски по делото за двете инстанции в размер на 1849,40 /хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и 40 ст./лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4176 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1451 от 19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 61/10 г. Пловдивският административен съд, второ отделение, ХVII-ти състав, е изменил ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 19 655,40 лв. ведно със законната лихва, като е намалил установеното задължение от 19 655,40 лв. на 19 535,40 лв. ведно с прилежащите лихви върху тях, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е страните да заплатят дължимите разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Димитър Райков Вълчанов от гр. Хасково чрез пълномощника му адв. Магдалена Павлова Колева. В същата се правят оплаквания, че решението в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт и в останалата му част или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Пловдивският административен съд е изменил ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 19 655,40 лв. ведно със законната лихва, като е намалил установеното задължение от 19 655,40 лв. на 19 535,40 лв. ведно с прилежащите лихви върху тях. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. Същият е описал много подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства, както и заключението на вещото лица, дал е и тълкуване на относими към спора правни разпоредби от материалното и процесуалното право, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. По т. 21 от решението /л. 633 от делото/ е прието, че направеният извод от органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. По т. 22 от решението съдът е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа, като основно се е занимал с въпроса по твърдението на жалбоподателя за наличие на парични средства към началото на 2003 г. предвид представената митническа декларация от 28.03.1993 г. за внесена валута на територията на страната в размер на 109740щатски долара, левовата равностойност на 1000 д. м. и 167 770 рубли. Изложени са мотиви, че само наличието на митническа декларация не води автоматично до извода, че посочените суми са били налични към 01.01.2003 г., а за да бъде формиран такъв извод е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, до създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти наистина са се осъществили. Отбелязано е още, че по делото са събрани доказателства, които подлагат на основателно съмнение това твърдение, като е отбелязано, че през периода 1993 - 2003 г. жалбоподателят и семейството му са извършвали разходи и придобиване на имущество на значителни стойности - недвижими имоти и предоставен паричен заем през 2001 г. на физическо лице в размер на 30 000 лв., за продажбата на недвижим имот през 2002 г. не е представен нотариален акт. Съдът е приел, че този извод не се опровергава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същата е изградена основно върху твърдения на жалбоподателя, които остават недоказани. На база на изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата, изключая частично изменение на РА относно определените задължения за 2005 г. предвид представени доказателства за продаден лек автомобил за сумата 1 000 лв. Решението на Пловдивския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Едни от основните оплаквания на касатора са относно извода на съда за това, че не е доказана наличност на парични средства на ревизираното лице преди 01.01.2003 г. Навеждат се доводи, че този извод е изграден при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а така също е разместена и доказателствена тежест в процеса, като страната е принудена да доказва отрицателни факти. Доколкото този спорен въпрос е от съществено значение както за определяне на това, дали е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по специален ред, така и за определяне на данъчната основа за облагане на физическото лице за отделните периоди, същият следва да бъде обсъден приоритетно пред останалите оплаквания за неправилност на решението, развити в жалбата. Както бе вече посочено, ревизията е проведената по специален ред, тъй като е установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период. Като доказателства за наличие на доходи за финансиране на събирателното дружеството, в което физическото лице е съдружник, така и за строителството на жилищна сграда по стопански начин, от страна на задълженото лице е представена митническа декларация от 28.03.1993 г. за внесена в страната сума в чуждестранна валута - щатски долари, немски марки и руски рубли. В протокол № 805665 от 07.11.2008 г. на ТД на НАП /л. 207 от делото/ при извършена проверка за съответствие на доходите на физическото лице за периода 2002 - 2007 г. се съдържат констатации за тази декларация, като е прието, че не е доказана възможността внесената през 1993 г. да е съхранена и използвана за лични нужди на лицето след повече от 10години. В ревизионния акт /л. 41 от делото/, по повод направено възражение срещу ревизионния акт, по повод на тази декларация е отбелязано, че няма данни от каква дейност са реализирани тези суми. В мотивите на решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив е посочено, че по повод на връчени искания и уведомления за представяне на обяснения и становища такива суми не са заявени от жалбоподателя, нито пък са представени доказателства. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за налични суми преди 01.01.2003 г. не са надлежно доказани, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Настоящата инстанция не споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, тъй като те са необосновани и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Даденото от съда тълкуване относно тежестта на доказване в процеса по същество е вярно, но същият неправилно е подвел фактите по делото. Съгласно чл. 10 от Наредбата за контрол върху валутните ценности , издадена на основание чл. 36 от ЗВЦВК , местни лица, завръщащи се в страната от чужбина, са длъжни да декларират писмено пред митническите контролни органи носената от тях чуждестранна валута, български банкноти, златни, сребърни и платинени изделия и други валутни ценности. В изпълнение на това законово изискване жалбоподателят е попълни митническа декларация на 28.03.1993 г. за внесена в страната сума в чуждестранна валута - щатски долари, немски марки и руски рубли.