Решение № 160 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 839/2009 г.

Решение № 160 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 839/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Й. срещу решение № 193 от 1.07.2008 г. по гр. дело № 3692/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.07.2007 г. на Софийски районен съд. Без да бъде разглеждан по същество трудов спор по чл. 358, ал. 2 от КТ е отхвърлен иск за незаконосъобразност на наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", приет за предявен срещу ненадлежна страна в лицето на привлечения ответник физическо лице, директор на училище, в качеството му на работодател. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и процесуално незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия за спора извод, срещу кого действително е предявен иска в случая. Ответникът в касационното производство не е заявил становище . С определение № 604 от 11.06.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид противоречиво решаване на въпроса за процесуалните действия на съда и пасивната материална легитимация в трудовия спор, при поименно посочване в титулната част на исковата молба на лице, което не е това на работодателя, а на негов представляващ . При трудов спор относно законосъобразността на наказание по чл. 358, ал. 2 от КТ, Софийски градски съд на свой ред е приел, че съдържанието на исковата молба в титулната част и заявените от ищцата Р. Д. Й. уточнения спрямо лицето на ответника, дават основание искът да се приеме за предявен срещу ненадлежна страна, т. е срещу директорката на училището като физическо лице . Макар от съдържанието на исковата молба да е било ясно кой е легитимираният в трудовия спор работодател, същата е оставена без движение като по реда на чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм) е изискано уточнение за това . Постъпило е уточнение, че посочената И. М. е "ответник" в качеството си на директор на 1. СОУ"Б"гр. София. Въпреки изрично поддържаното по въззивната жалба, че ответник в спора е именно училището, а посоченото в исковата молба физическо лице е с оглед качеството му на директор, т. е представляващ, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение за отхвъряне на иска по същество и е споделил единственото решаващо съображение на първостепенния съд, че след указание и по реда на чл. 100, ал. 1 вр. чл. 98 б. "б" от ГПК (отм) самата ищца е заявила друго . При основанията на чл. 291, т. 1 от ГПК Върховен касационен съд намира следното: Допуснатото до касационна проверка решение на Софийски градски съд поставя процесуалния въпрос за съдържанието на указанията по отстраняване нередовности на искова молба и последиците им, ако тези действия са неправилни, в т. ч. за случаи, които налагат съобразяване с разпоредбата на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ и същевременно страната допуска неточна употреба на термини и понятия с юридическо значение, по повод на изискани от нея уточнения. Пряко от съдържанието на чл. 100, ал. 1 ГПК (отм), а и от последователно поддържаното в практиката на Върховен касационен съд разбиране за естеството и обема служебни задължения на съда по прилагането на нормата следва, че за да бъде надлежно указан за отстраняване един недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца . Щом от съдържанието на исковата молба е ясно какво се иска в настоящия трудов спор и срещу кого се претендира основанието за отмяна на наложено дисциплинарно наказание, изписването на директора на едно учебно заведение по име, вместо да се изпише наименованието на самото училище, може са яви единствено недостатък по смисъла на чл. 98, ал. 1 б. "а" ГПК (отм) с оглед констатация, че в титулната част е посочен законен представител на ответника, но липсва посочено името на самия ответник. Вместо да констатира този недостатък и да укаже поправянето му, макар в конкретния случай това да не е било наложително, съдът е указал на ищцата избор на възможности кой да бъде ответник при положение, че изложените в исковата молба обстоятелства не позволяват подобен избор при заявеното материално право, не го позволява и закона, сочейки изрично легитимираните в трудовия спор лица и страни . Несъответни на същинското служебното задължение на съда като правозащитен орган е да се дават указания, с които на страната се поставя избор дали да насочи иска си срещу посочения представител (като физически лице ) или срещу представлявания работодател . Съдебно указание ищецът да избира между две възможности за персонално посочване на ответник, едната от които пряко обуславя десезиране, недопустимост или отхвърляне на иска му, компроментира правото на искова защита и правораздавателната роля на съда. Поради процесуалната си незаконосъобразност, подобно съдебно действие не може да обвърже страната с погрешно уточняване на ответник по делото и така формално да се обоснове отхвърлянето на иска, както неправилно е приел въззивния Софийски градски съд в решаващия си състав (при особено мнение на докладчика ), обективирайки с решението си една порочна практика . Предвид гореизложеното, касационната жалба на Р. Д. Й. е по същество основателна . Като е приел за законосъобразни неправилните действия на районния съд по указанието за избор на ответник и на свой ред е извел съдържание на този избор, несъответно на волеизявленията на ищцата и на обстоятелствата по иска, въззивният съд е допуснал сочените от касаторката съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. В съществено нарушение на задълженията си, произтичащи от основните начала на Гл. I от ГПК (отм), Софийски градски съд е изчерпал решаващата си дейност с констатацията, че физическото лице директор на училище не е работодател, но тъй като ищцата е посочила него, касае се за ненадлежна страна в материалноправен смисъл и искът подлежи на отхвърляне . Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Софийски градски съд, който да разгледа спора по същество като призове действителните страни в правоотношението . Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.