Определение № 25 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 853/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. Р., гр. Р. срещу постановеното от Кюстендилски окръжен съд разпореждане от 04.09.2009 г. по в. гр. д. № 569/2009 г., с което е върната подадената от общината въззивна жалба вх. № 342/2009 г. срещу решение № 907 от 18.12.2007 г. по гр. д. № 344/2007 г. на Дупнишки районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за просроченост на подадената от него въззивна жалба, като в подкрепа на твърдението си за спазване на установения в чл. 197 ГПК /отм./ 14-дневен срок представя товарителница, издадена от куриерска служба „Ф” АД и извадка /копие/ от регистъра на изходящата поща на Общинска администрация, гр. Р. за 2008 г. Ответникът по частната жалба – Е. „Е”, гр. Б. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да върне подадената от О. Р., гр. Р. въззивна жалба срещу постановеното от Дупнишки районен съд решение № 907 от 18.12.2007 г. по гр. д. № 344/2007 г., Кюстендилски окръжен съд е приел, че същата е просрочена и следователно - недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно. Извършената от въззивния съд преценка относно спазването на преклузивния срок по чл. 197 ГПК /ом./ е в съответствие с данните по делото. Видно от съдържащата се по първоинстанционното дело разписка /лист 229/, уведомлението за постановеното от Дупнишки районен съд решение по гр. д. № 344/2007 г. е връчено лично на Кмета на О. Р. на 09.01.2008 г. С оглед на тази дата, 14-дневният срок за обжалването му изтича на 23.01.2008 г. И тъй като въззивната жалба е подадена на 24.01.2008 г., видно от поставения в горния й десен ъгъл печат с входящ номер и дата, същата се явява просрочена и не подлежи на разглеждане, както правилно е приел въззивният съд. Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че подаването на жалбата е станало на 22.01.2008 г. чрез куриерска служба „Ф” АД. Действително, в представения документ /товарителница/, издаден от посочената служба, е вписана /ръкописно/ дата „22.01.”. Същевременно, обаче, в графата, съдържаща подробни данни във връзка с подаването на пратката, е поставен печат с друга дата „24.01.2008 г.” С оглед на това противоречие в датите и доколкото не е посочено кой е вписал ръкописната дата, (логично е това да е самият подател, тъй като посочената графа се попълва от подателя), за достоверна следва да се приеме именно датата 24.01.2008 г., поставена от куриерската служба. Оттук и изводът, че въззивната жалба е просрочена - подадена е 1 ден след изтичането на законоустановения срок, което има за последица процесуалната й недопустимост. Що се отнася до представената с частната жалба извадка /копие/ от регистъра на изходящата поща на Общинска администрация, гр. Р. за 2008 г., доколкото е документ, съставен от самия жалбоподател, същата не доказва твърдения от него факт, че въззивната жалба е подадена на 22.01.2008 г. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение