Определение № 44 от 08.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2441/2024 г.
ВКСI търговско отделение08.01.2025 г.докладчик Вероника Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. И. С. частна жалба с вх.№6461/11.09.2024г. срещу определение №431 от 15.07.2024г. по ч.т.д.№291/2024г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК С. И. С. [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. / петнадесет лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частните жалбоподатели. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№6461/11.09.2024г. на С. И. С., срещу определение №431 от 15.07.2024г. по ч.т.д.№291/2024г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на С. Г. С. срещу определение №952/28.03.2017г. по ч.т.д.№1555/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса по частна жалба срещу постановеното по делото разпореждане №809/19.01.2017г. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като нищожно, недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че с него е осъществено произнасяне по две жалби, а е посочена изрично само една от жалбите, подадена от С. С.. Също излага доводи, че разпоредбата на чл.83 от ГПК не изисква представяне на декларация от страната, която иска освобождаване от държавна такса, а съдът служебно може да изиска данните, които са му необходими. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е недопустима. С обжалваното определение №431 от 15.07.2024г. по ч.т.д.№291/2024г. на Варненски апелативен съд е оставена без уважение частна жалба на С. Г. С. срещу определение №952/28.03.2017г. по ч.т.д.№1555/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса по частна жалба срещу постановеното по делото разпореждане №809/19.01.2017г. Съгласно чл.274 от ГПК подсъдността при обжалването на определения на окръжните съдилища се определя от това дали съдът, постановил определението, действа като първа или като въззивна инстанция. Когато определението е първоинстанционно, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е апелативният съд като следващ по степен съд, а неговият акт подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Когато определението е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, компетентен да се произнесе по жалбата срещу него също е съответният апелативен съд, но неговият акт е окончателен. Съгласно задължителните разяснения в ТР №2/2018 от 23.06.2022г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал.2, изр.1, предл.2 от ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр.50/2015г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен /или апелативен съд/ като въззивна инстанция. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл.274, ал.1 от ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл.274, ал.1 от ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Съответно в хипотези, когато въззивният окръжен съд се е произнесъл за първи път по отправено към него искане по чл.83, ал.2 от ГПК (т. е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.83, ал.2 от ГПК ), неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, но не пред ВКС, а пред съответния апелативен съд, с което се изчерпва възможността за неговото обжалване. Наред с това по отношение на жалбоподателя С. И. С. не е налице правен интерес от обжалване на определението, с което е потвърден отказът на Варненски окръжен съд да бъде освободена от държавна такса друга страна в производството - С. С.. Всяка от с траните по делото е адресат на процесуалноправните норми, както и носител на процесуални права и задължения, като разполага с правото на обжалване за защита на собствените си процесуални права, но не и за защита на процесуалните права на другите страни в производството. С оглед на това подадената от С. И. С. частна жалба срещу определение №431 от 15.07.2024г. по ч.т.д.№291/2024г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение,следва да бъде оставена без разглеждане. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл.77 от ГПК, съответно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК