Определение № 1468 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт П. Георгиева, срещу определение № 10213/21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2970/2023 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/, с което е спряно допуснато по силата на закона, предварително изпълнение на негово решение за налагане на финансова корекция № 32/3/3120460/3/01/04/01 от 02.12.2022г. Релевирани са доводи за неправилността на обжалваното определение, като издадено в нарушение на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Отправена е и претенция за присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Ответната страна не е изразила становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Обжалваното определение е постановено, след като с определение № 9725/16.10.2023г., постановено по адм.д. № 9258/2023г., е отменено определение № 6649/ 03.08.2023г. по адм.д. № 2970/2023г. по описа на АССГ и делото е върнато на същия съд за произнасяне по подадено искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на обжалвания акт за налагане на финансова корекция. В мотивите на отменителното определение е прието, че обжалвания акт е постановен в противоречие с процесуалните правила, тъй като не са изложени мотиви от решаващия съдебен състав. Установява се, че производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Уникон Груп" ЕООД в качеството му на правоприемник на А. Чобанова, действаща като ЕТ "Пирин 2021- А. Чобанова", срещу горепосоченото решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 170 134 лв - 100% от размера на получената финансова помощ по договор за подпомагане № 32/3/3120460 от 20.12.2013г. В хода на първоинстанционното съдебно производство едноличният търговец е поискал спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт, поради това, че същият ще му нанесе значителни и трудно поправими вреди.За да постанови исканото спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция, съдът се е основал на приложеното към молбата доказателство- Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230022-022-0046134 от 28.06.2023г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- София. Счел е, че с предварителното изпълнение на решението, с което на А. Чобанова, действаща като ЕТ "Пирин 2021- А. Чобанова", е наложена финансова корекция, биха могли да настъпят значителни и трудно поправими вреди, при отчитане на значителния размер на финансовата корекция и наложеното обезпечение- възбрана, вписана в търговския регистър, върху единствен недвижим имот на жалбоподателката. Формирал е изводът, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, предвид което и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда специални правила относно спирането на допуснато по този закон, предварително изпълнение, поради което приложение намират тези по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, че съдът може да спре предварителното изпълнение ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В контескта на разглеждания случай, обаче, настоящият състав преценява като необоснован направения от първостепенния съд извод, че са налице предпоставките, визирани от горепосочените разпоредби на чл. 166 АПК. Противно на приетото от административния съд, представените от едноличния търговец доказателства не налагат извод, че е възможно да му бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. По същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда /докато другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество/. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне, но едва като вторична последица от налагане на финансовата корекция, като тя винаги следва да бъде обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице. Представеният пред първата инстанция документ не сочи на обстоятелства от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. Следва да се подчертае, че релевираният довод, че възбраната е наложена върху единствения несеквестируем имот на жалбоподателката като физическо лице, което съставлявало нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 ДОПК, е относим към законосъобразността на постановлението на публичния изпълнител, с което е наложена обезпечителната мярка, но не и в рамките на настоящото производство. С оглед така установеното, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, предпоставящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт. Като е достигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това да бъде постановен друг - за оставяне без уважение на искането на А. Чобанова, действаща като ЕТ "Пирин 2021- А. Чобанова" за спиране на предварителното изпълнение на решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ. Що се отнася до цитираната в частната жалба съдебна практика, съдът намира за необходимо да подчертае, че преценката досежно наличието или липсата на предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се прави конкретно, съобразно всеки отделен случай. В тази връзка, по аналогични случаи на този, поставен на разглеждане в настоящото производство, е налице съдебна практика- определение № 176 от 09.01.2023г. по адм.д. № 11722/2022г.; определение № 712 от 23.01.2023г. по адм.д. № 11301/2022г.; определение № 5749/ 19.05.2020г. по адм.д. № 3922/2020г.; определение № 6497/ 29.06.2022г. по адм.д. № 6105/2022г.; определение № 10629/ 06.11.2023г. по адм.д. № 10260/2023г.; определение № 11645/28.11.2023г. по адм.д. № 11238/2023г. и др. на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,