Решение № 874 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4770/2008 г.

Решение № 874 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4770/2008 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на 4-то гр. отд. с определение № 582 от 22 юни 2009 г. по настоящото гр. д. № 4770/2008 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване решението на Смолянския окръжен съд от 12.05.2008 г. по гр. д. № 184/2008 г. по въпроса: т. н. "дневник" за идеалните имуществени дялове на членовете на горовладелческите кооперации може ли да легитимира като собственици на горите лицата, посочени като член-кооператори, притежаващи съответни дялове, описани в приложените списъци.

Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение на Смолянския окръжен съд - допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост - прие следното:

В исковата си молба А. И. К. е твърдял че като наследник на И. А. К., починал на 6.11.1945 г. бил пропуснал да поиска от Поземлената комисия възстановяване собствеността върху гори в ревир "О" с. О. община Ч. и за това предявил исковете си срещу Общинската с. "З" на правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

Като доказателство за твърденията си представил на първо място удостоверение № 376 от 24.01.2007 г. на Общинската с. "З", в което били посочени поименно горските имоти, които са били поискани и са били възстановени - общо гори по 15 пункта, за които имало записвания в емлячния регистър на село О. от 1940 г. - партида № 159 на името на И. А. К. плюс още по два пункта, или общо в този ревир била възстановена собствеността върху 20.444 дка.

Горите, описани в исковата молба не са били заявявани за възстановяване.

Представен е и списък от 1938 г. за "съпритежателите на ревира "О" жители на с. О. околия по притежание в декари и идеални части, в който под № 88 фигурирал И. А. К. с 33.5 дка и 103 идеални части,

Списък - ръкописен - на членовете на горовладелческа кооперация "Орехово на гърба на листа под № 4 - И. А. К. с обозначение на дяловете им", Списък на членовете на същата кооперация "които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945/1946 г. и за И. А. К. като получател се е подписала Е. И. за 4 370 лева, както и дневника на Горовладелческата производителна кооперация "О" с. О. околия за времето от 1945-1946 г.

И по тези писмени доказателства и след щателна проверка назначената от Чепеларския районен съд техническа експертиза на вещото лице инж. Р е докладвала, че в Дневник за идеалните имуществени дялове на Горовладелческата производствена кооперация "О", който дневник бил започнат на 06.09.1941 г. и завършен на 15.01.1942 г., фигурирал като член-кооператор И. А. К., чиито имоти били описани в исковата молба по размер и по местности. Било изяснено, че претенциите по исковата молба за 70.125 дка гори в различни местности, се равнявали на 0.5633 ид. ч. от ревира към 1938 г. или тези части представлявали 73.558 ид. части гори през 2 000 г.

При така събраните писмени доказателства Чепеларския районен съд уважил исковете за горите по 4 пункта и ги отхвърлил по 8 пункта.

По жалба на ищеца Смолянският окръжен съд с решението си от 12.05.2008 г. по гр. д. № 184/2008 г. оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлената част на исковете, независимо от това, че пред него са били представени и нови писмени доказателства- оценителен протокол за работа на комисията от до 5 февруари и от 29.09 - 6 октомври 1941 г., писмо от 11.11.1941 г. - напомняне за внасяне суми по сметка "С" "за частните Ви ревири", и "главна ревизия на стопанския план от кооперативния ревир "О" Асеновградско от 1938 г. Приел, че правилно исковете са били отхвърлени, защото ищецът не бил доказал, че горите са закупени с нотариален акт, така както били изискването по Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия и че записванията по Дневника на кооперацията не легитимирал лицата като собственици на гори в различните местности в ревир "О".

Върховният касационен съд счета че това становище е неправилно. Въззивният съд не е приложил точно и материално правната норма на чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ от 1997 г. Според текста на Закона, "Правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. При възможност заявлението се придружава и с описание на имота."

Пак в същия текст са изключени писмените доказателства, които не могат да се вземат предвид при възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. - "Не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост:

1. писмени декларации на заявителите;

2. свидетелски показания;

3. протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. - т. е. "Кои от досегашните държавни, общински и частни гори и планински пасбища в землището на всяко населено място трябва да останат за напред предмет на горски стопанство, кои закелевяли и проредели гори и долини из вътрешността на горите трябва да се възобновят... определя комисия. .............................................................................

За извършването се съставя протокол по всеки въпрос отделно..."

Неточно е цитиран и Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия, утвърден с Указ № 26 от 1911 г. - ДВ, бр. 61 от 28.02.1911 г. С този Закон са били определени горите "които се експлоатират като общински и училищни, се отстъпват на досегашните ползватели без заплащане" - чл. 1. Посочени са горите, които се задържали за държавното горско стопанство и са били посочени цени, по които на "досегашните владелци - местни жители, които са придобили право на владение, дяловете им се продавали по посочените цени.

Действително в чл. 2 е допусната и "продажба на горите, съгласно настоящия закон се извършва при следните условия.... ", а в чл. 4 - изм. От 1923 г. - че изплащането ставало в течение на пет години. Тогава съгласно чл. 5 "След окончателното изплащане продажната стойност на горите, въз основа на точно /инструментално/ измерване, притежателите на горите се снабдяват с нотариални актове за всяка планина по отделно"

Но това е само, ако някои от членовете на задължително създадените кооперации за стопанисване на горите, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия, ставало "групово или по единични планини въз основа на стопански планове или стопански програми". Този нотариален акт не е бил задължителен като документ за собственост за всички останали случаи. При тях правото на собственост е можело да се установява с всички допустими от закона доказателства в това число и с Дневника на имуществените дялове в ГПК "О" от 1941-42 г., от Списъка на съпритежателите на ревир "О" от 1938 г. и Списъка на членовете - горовладелци на кооперация "О" от 1941 г. и от 1945-46 г.

Правото на собственост на своя наследодател И, ищецът А. И. К., е доказал и върху горите в м. "Теклица" с площ 0.750 дка, с площ 0.25 дка и с площ 5. 375 дка, върху горите в местността "М" с площ от 5.0 дка и 3.250 дка, както и с площ от 7.5 дка, върху гората в м. "Б" с площ от 2.5 дка и върху гората с площ от 9.5 дка в местността "Беговища". Това означава, че решението на Окръжния съд следва да се отмени в тази отхвърлена част на исковете и Върховният касационен съд - да постанови ново решение с тяхното уважаване.

В обжалваната част решението на Смолянския окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно. На поставения въпрос - дали т. н. "дневник" на горовладелческите кооперации за имуществените дялове на техните членове, дали списъците на съпритежателите на ревир "О" респ. на другите ревири и списъците на горовладелческите кооперации могат да служат като доказателства за правата на собственост на българските граждани до момента на одържавяване на горите в Народна Република България - Върховният касационен съд отговаря положително. Тези писмени доказателства следва да се имат предвид при решенията за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд след влизане в сила на реституционния закон през 1997 г. В този смисъл цитираните решения на Чепеларския районен съд са съобразени с практиката на ВКС и са съобразени със закона. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд