Определение № 2375 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 458/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 13199/22.06.2026 г. на „Стилмед - СА“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М., с която е поискано допълване на постановеното по делото определение № 1452 от 26.05.2026 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че искането за разноски е направено с отговора на касационната жалба, като са представени доказателства за извършени разноски в размер на 4 600 евро с ДДС (заплатено в брой адвокатско възнаграждение), които не са присъдени с определението. Препис от молбата е връчен на насрещната страна [община], която не е изразила становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е допустима, а по същество е основателна. С определение № 1452 от 26.05.2026 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 369 от 04.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 445/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 23 от 25.06.2025 г. по т. д. № 86/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали за осъждане на [община] да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумите 35 158.08 лв. (с равностойност 17 976.04 евро) - неплатена цена по договор за доставка на дренажен чакъл по протокол от 19.10.2023 г. за помощно игрище на стадион „Арена Арда“ в [населено място], за който е издадена фактура № 0434/19.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.11.2024 г., до окончателното плащане, 5 222.89 лв. (с равностойност 2 670.42 евро) - обезщетение за забава за периода от 19.10.2023 г. до 14.11.2024 г., и 7 813.84 лв. (с равностойност 3 995.12 евро) - разноски. При постановяване на определението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по исканията на страните за разноски, поради което са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението. В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК право на разноски има ответникът по касация „Стилмед - СА ЕООД (ищец по уважените осъдителни искове срещу [община]) - чл. 78, ал. 1 ГПК. С депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационна жалба дружеството е поискало да му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция и е представило доказателства за реално извършване на претендираните разноски - договор за правна защита и съдействие от 23.05.2026 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 евро с ДДС за защита срещу касационната жалба на [община]. В договора е удостоверено, че към момента на подписването му уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло, и с оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски е доказана. Размерът на адвокатското възнаграждение не е оспорен от [община] с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което разноските следва да се присъдят в пълния доказан размер от 4 600 евро с ДДС чрез допълване на определение № 1452 от 26.05.2026 г. по реда на чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,