Решение № 5368 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2018 г.

Решение № 5368 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено решение № 163/17.08.2018 г. по адм. д. № 505/2017 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на съда, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 4488, 65 лв за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба "К. ВТ"ООД по съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г. на ТД на НАП-В. Т., с който са определени задължения по ЗДДС общо 144 225, 46 лв с лихви за периода м. 4 – 7, 9 – 10 и 12. 2014 г. и м. 1 – 5. 2015 г., по ЗКПО е намалена данъчната загуба от 66 057, 15 лв на 55 095, 25 лв и за 2014 г. данъчната загуба от 50 226, 98 лв е определена на 0 лв, след проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и счетоводството не позволява да бъде определена данъчната основа за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. В РА и РД е констатирано, че в годишните данъчни декларации за 2013 г. и 2014 г. в отчета за приходи и разходи са декларирани приходи в по-нисък размер от отразените в касовите апарати на двата ресторанта и хотелската част, стопанисвани от дружеството, различаващи се от данните за извършените продажби в дневниците за продажби на ревизираното лице. Не е водена сметка 303 – продукция, няма начални салда в оборотните ведомости на сметка 203-стоки. Има разминаване в данните в дневниците за покупки с отразеното в счетоводството на дружеството за придобитите стоки. В РД са определени данъчните основи за облагане, като приходите на дружеството са определени по отчетната стойност на закупените стоки с декларираната от управителя надценка от 200% средно, изчислени са разходите в завишение и е определен резултата за всяка от ревизираните години. В частта по ЗДДС данъчните основи за облагане са определени по месеци. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели – управители на двата ресторанта, единият с хотелска част и е приел, че потвърждават заключението на счетоводната експертиза, която е определила надценки за всяка от ревизираните години в по-нисък размер, различен от декларирания от управителя, с който са направени изчисленията в РД, приел е, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК не са доказани. Според съда, в счетоводството са допуснати пропуски, които не правят невъзможно определяне на данъчната основа за облагане с данъци предвид анализа, извършен от вещото лице, по неоспореното заключение. В съдебно заседание на 3.04.2018 г. представителят на касатора е заявил, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е работилос документи, които в хода на ревизионното производство се твърди, че са създадени в условия на нередовно счетоводство. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице в нарушение на чл. 202 от ГПК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В заключението са направени изводи за превишение на декларираните приходи за 2013 г. и 2014 г. по отношение на отчетени в касовите апарати, като посочените стойности водят до обратен извод. За 2015 г. вещото лице е обяснило превишението на отчетените с касовите апарати приходи над декларираните с отчетени в касовите апарати фактури с начин на плащане по банков път, но отчетени в касовите апарати като платени в брой, без нито едни пример, обосноваващ такъв извод. При определяне на надценките за трите години са ползвани данни за търговски отстъпки, за които по делото не са представени доказателства. Свидетелите дават показания, че за извършване на търговски отстъпки на групи и при резервации са издавани заповеди на управителя, каквито не са приложени по делото. Вещото лице е посочило, че е ползвало база данни за кухненска продукция, за съществуването на каквато не са събрани доказателства по делото. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, с което е станал причина за непопълване на делото с доказателства, включително, ползваните от вещото лице за изработване на заключението. Не е обсъден анализът на вещото лице, представляващ определени по артикули покупни цени, стойност, средна продажна цена, сума на продажбите, надценка, търговска отстъпка, без посочен период, за които са правени изчисленията, изработен по базата данни за продажби на кухненска продукция и значението за делото на направеното общо изчисление за всички стоки без периоди, в които са придобити и продадени като продукция и стоки. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до непопълване на делото с доказателства – заповеди за търговски отстъпки и доказателствата, по които е работило вещото лице. При неприложени доказателства, по които е работило вещото лице съдът не може да извърши проверка дали изводите на вещото лице са обосновани. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указания на страните по чл. 171, ал. 4 от АПК и да се приложат доказателствата, ползвани от вещото лице за изработване на заключението, което следва да бъде обсъдено наред с останалите доказателства по делото по чл. 202 от ГПК. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,