Определение № 2791 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР срещу въззивно решение № 230 /06.12.2024 г. по в.гр.д. № 370/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 633/15.05.2024 г. по гр.д. № 2357/2023 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на Д. И. Я. сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., както и сумата 2 159.60 лева обезщетение за имуществени вреди от същата злополука за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.11.2021 г. до окончателно изплащане. Ответникът в касационното производство Д. И. Я. не е подал писмен отговор на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. Касационният жалбоподател Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР прави искане за спиране на касационното производство поради наличието на висящо производство по образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ? Твърди, че въпросът е обусловил изводите на въззивния съд и сочи практика на ВКС, в която въпросът е разрешен по различен начин от въззивния съд: решение № 208/19 г. от 12.05.2020 г. по гр. дело № 4494/2018 г., IV г.о.; решение № 77/13.04.2018 г. по гр. дело № 2735/2017 г., IV г.о. и решение № 227/25.10.2016 г. по гр. дело № 1405/2016 г., IV г.о. По същия въпрос, както и по други, иска допускане на касационно обжалване. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ: След като е изложил мотиви за основателност на иска за неимуществени вреди до размера, за който е уважен от първоинстанционния съд (25 000 лева) въззивният съд е приел за неоснователно искането на ГД ПБЗН от този размер да бъде приспаднато полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност от НОИ (л.20 на решението) по аргументи от приетото с решение № 54/23.04.2019 г. по гр.д. № 3649/2018 г. на III г.о. на ВКС, че неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляващо имуществена вреда от вида пропусната полза. В същия смисъл е и решение № 43/08.02.2013 г. по гр. дело № 174/2012 г. на IV г.о. на ВКС. Въззивният съд е заявил, че споделя тази практика и счита, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200, ал.1 КТ, не следва да се приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ. Образуваното тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС е висящо. Като основание за образуването му е установено противоречивото разрешаване на правния въпрос в различни решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, между които решенията, на което се е позовал въззивният съд и посочените от касационния жалбоподател решения в противоположен смисъл. Поради изложеното настоящият състав приема, че са осъществени предпоставките по чл.292 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС. Воден от изложеното съдът