Определение № 10368 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. Б., [ЕГН] с адрес за призоваване: гр. Правец, [жк], [адрес], подадена чрез адв. Донков, против Определение №2285/11.09.2026 г. на Административен съд - София – област (АССО) по адм. дело №1348/2026 г. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2984542/19.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Районно управление - Правец при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР). Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор към РУ - Правец при ОДМВР – не изразява становище. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 и ал. 4 АПК, неблагоприятно за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на М. М. Б. за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предварително изпълнение на Заповед №GPAM-2984542/19.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ - Правец при ОДМВР, за приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. б) ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена, тъй като И. в качеството си на водач е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл първо ЗДвП. Съдът е мотивирал извода си за неоснователност на искането с липсата на доказателства за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Обсъдил е всички доводи на жалбоподателя и е дал отговор на всички негови възражения. Определението е правилно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК). Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер, ако е имуществена, трябва да бъдат представени доказателства, както приема АССО. В случая жалбоподателят твърди, че отнемането на СУМПС възпрепятства изпълнението на родителските му задължения и най-вече на задължението да осигурява присъствието на малолетното си дете в училище. Представеното удостоверение за раждане доказва твърдението му, че е родител на малолетно дете, но както приема и първостепенният съд, липсват каквито и да било данни за наличието на други обстоятелства (например здравословно състояние на детето, което да налага воденето му на училище лично от родителя с МПС, липса на друга възможност за придвижването му до училище и пр.), които да обосновават вероятност от настъпването на неимуществени или имуществени вреди от изпълнението на мярката. Както е посочено в мотивите на оспореното определение, предварителното изпълнение безспорно ще ограничи придвижването на жалбоподателя с МПС, но този факт сам по себе си не би могъл да причини на него или на детето му значителна или трудно поправима вреда. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани ЗДвП, да са с предварително изпълнение. За да бъде спряно то, жалбоподателят трябва да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, обосноваващи защитим частен интерес, който може да бъде противопоставен на защитения от закона обществен такъв. В случая той не се е справил с тази доказателствена тежест. Неоснователно е и позоваването в частната жалба на чл. 6, ал. 10 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактът, че е дадена кръвна проба за изследване, не обосновава нарушение на принципа на съразмерност при допуснато по силата на закона предварително изпълнение на приложената ПАМ, нито е относим към преценката за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. За времето до изготвянето на резултатите от кръвното изследване, когато е дадена проба, законодателят предвижда предварително изпълнение на акта за отнемане на СУМПС с оглед защита на обществения интерес за осигуряване на безопасност на движението и защита на живота и здравето на хората. Следователно, не може да се изисква наличие на резултат от кръвната проба преди издаването на Заповедта за прилагане на ПАМ с оглед допуснатото от закона предварителното изпълнение на същата. Тези възражения са наведени от жалбоподателя и пред административния съд и правилно са преценени от съда като неотносими към конкретния правен спор. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,