Решение № 5296 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД, чрез процесуалните си представители, срещу решение № 5160 от 05.06.2025 г. по адм. дело № 472/2025 г. на Административен съд – Бургас. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, респективно - неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се да се обезсили съдебния акт и се прекрати производството по делото, а при преценка за допустимост на същия – да се отмени и да се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – А. С. Ж., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС – Бургас е обявил за нищожен отказа на „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, формиран в писмо от 28.02.2025 г., за произнасяне по заявление на А. С. Ж. от 29.01.2025 г. и е изпратил преписката на „Фератум България“ ЕООД за произнасяне по заявлението на А. С. Ж. от 29.01.2025 г. при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Съдът правилно е определил предмета на спора и обосновано е достигнал до извод, че е сезиран с допустима жалба от лице с правен интерес срещу акт, издаден в производство по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът коректно е установил от фактическа страна, че със заявление от 29.01.2025 г. А. Ж., чрез пълномощника си, е поискал от „Фератум България“ ЕООД, в качеството на администратор на лични данни, на основание чл. 37б от ЗЗЛД и чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му предостави копие от предоставена информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, включващи копие от договор за кредит № 1042665, ведно със сключения договор за поръчителство с "Малтитюд Банк" ООД, както и всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство). Изрично поискал да му бъдат предоставени всички носители на личните му данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В отговор на искането, от ответника – "Фератум България" ЕООД на 28.02.2025 г., на посочения от жалбоподателя имейл адрес, е изпратен писмен отговор (без издател и неподписан), който съдържа отговор, че ще бъде изпратена цялата поискана информация и документи. В съобщението е указано, че паролата за достъп до данните ще бъде изпратена в отделен файл. В същия ден е изпратен имейл с парола за достъп № 14287, с която обаче файлът не е могъл да бъде отворен. Въпреки че на 05.03.2025 г. "Фератум България" ЕООД е уведомен, че заявителят няма достъп до акаунта си с посочената парола, от администратора на лични данни не са предприети никакви действия и не е предоставена исканата информация. При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че оспореният отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта, поради нарушение на чл. 146, т. 1 АПК. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администраторът на лични данни. Когато администраторът на лични данни е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. В случая в изпратения отговор от името на администратора на лични данни като негов издател е посочено длъжностно лице по защита на данните, без да се съдържат индивидуализиращи данни за издателя и валиден подпис. При неподписването на писмото от представляващите дружеството и липсата на доказателства за издателя на акта, отбелязан като длъжностното лице по защита на личните данни, без име и валиден подпис, съдът правилно е приел, че оспореният акт е нищожен. Липсата на съществени реквизити води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а отсъствието на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът „Фератум България“ ЕООД следва да заплати в полза на адвокат Н. Русинов сумата 460 евро, съгласно представен договор за правна защита по чл. 38, ,ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и списък на разноски по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,