Определение № 3656 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД, със седалище гр. Созопол, чрез адв. В. Чолаков, против определение № 500/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2179/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че изводът на съда, че за дружеството липсвал правен интерес от оспорване на разрешителното за ползване на воден обект, е неправилен. Също така, излага, че съдът не е обсъдил това, че дружеството иска обявяване на нищожност на административния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, с писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД, подадена против Разрешително № 22360043/26.06.2025 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) Варна, с което на дружество „СИЙ СОУЛ“ ЕООД е разрешено ползване на воден обект – Черно море за „аквакултури и свързаните с тях дейности“ в района на град Созопол. Посочено е, че в жалбата са изложени доводи за нищожност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – нарушение на процедурата по Закона за водите. От фактическа страна по делото е установено, че „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД е титуляр на Разрешително № 2236/09.12.2015 г., изменено с Решение № 14/24.01.2019 г. на Директора на БДЧР Варна, за ползване на Черно море за аквакултури и свързаните с тях дейности южно от остров Свети Иван и северно от бреговата ивица на град Созопол – изграждане на мидена ферма. На 06.03.2025 г. дружество „СИЙ СОУЛ“ ЕООД подало до Директора на БДЧР Варна заявление за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1 ЗВ за дейност производство на черна мида в акваторията на Черно море – южно от остров Свети Иван и северно от бреговата ивица на град Созопол. След извършени съгласувателни процедури, на 06.06.2025 г. е решено да се отрие процедура за издаване на разрешително, като до кмета на Община Созопол е изпратено писмо изх. № РР-6612/А15 от 06.06.2025 г., с което е уведомен за необходимостта от публично обявяване чрез поставяне на приложеното към писмото съобщение на определеното за целта място. С писмо изх. № ЕО-СЗ-903-1/11.06.2025 г. кметът на Община Созопол информирал Директора на БДЧР Варна, че публичното обявяване е стартирало на 09.06.2025 г. След изтичане на 14-дневния срок – на 26.06.2025 г., Директорът на БДЧР Варна постановил Разрешително № 22360043, с което на „СИЙ СОУЛ“ ЕООД е разрешено на основание чл. 46, ал. 1, т. 2, чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ и в съответствие с Наредбата за ползване на повърхностни води да ползва воден обект Черно море, код на водното тяло BG2BS000C1011, от нос Акин до нос Маслен нос, за изграждане на ферма за отглеждане на черна мида в открити морски води, при посочени географски координати, с краен срок на разрешителното 26.06.2036 г. Посочено е, че в преписката по издаване на акта не са приложени постъпили в 14-дневния срок възражения и предложения. Въз основа на горното, от правна страна административният съд приел, че жалбата на „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД против Разрешително № 22360043/26.06.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна е недопустима, като подадена от страна без правен интерес. Посочено е, че „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД би имал правен интерес да обжалва издаденото в полза на друго лице разрешително, в случай че е било подало възражение в 14-дневен срок от обявяване на съобщението по чл. 62а ЗВ. Прието е, че по делото се доказва спазване на процедурата по обявяване на съобщението по реда на чл. 62а, ал. 2 ЗВ - съобщението е изпратено на кмета на Община Созопол, който е изпълнил задължението по чл. 62а, ал. 3 ЗВ, като е направил публично обявяване на 09.06.2025 г. и е уведомил компетентния орган за точната дата на обявяването. Посочено е, че по преписката не се установява дали съобщението е било обявено и на електронната страница на БДЧР, тъй като такава информация не е била публично достъпна към момента на постановяване на съдебния акт, а в писмото на директора на БДЧР Варна, изпратено по делото на АС Бургас на 23.12.2025 г., не е посочено съобщението да е било публикувано на сайта на дирекцията. Административният съд приел, че този пропуск обаче не е съществен, тъй като срокът за подаване на възражения тече от момента, в който съобщението е обявено чрез съответната община, в случая Община Созопол. Първоинстанционният съд посочил, че Закона за водите се явява специален спрямо АПК при определяне на кръга от лица, които могат да обжалват дадено разрешително, респ. отказът за издаване на разрешително. Посочено е, че според чл. 70 ЗВ, разрешителното, респ. отказът за издаване на разрешително се изпраща на лицата, посочени в т. 1-6, в т.ч. и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното, а според чл. 71 ЗВ, разрешителното или решението за отказ подлежи на обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд. Така очертаната правна рамка сочи на отклонение от общите правила от АПК по издаване и обжалване на индивидуални административни актове, тъй като правото да обжалват разрешителното или отказа по чл. 68 ЗВ е предоставено само на лицата, участвали в административното производство по издаването му. Посочено е, че в процесния случай „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД не е подало до компетентния орган възражение или предложение, поради което то не е процесуално легитимирано да обжалва издаденото разрешително, вкл. и да иска обявяване на неговата нищожност. Въз основа на горното, административният съд оставил без разглеждане жалбата на „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД, подадена против Разрешително № 22360043/26.06.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) Варна, и прекратил производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Условията и редът за издаване на разрешително за водовземане са уредени в чл. 60 и сл. от Закона за водите. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗВ в 14-дневен срок от обявяването на съобщението за постъпило заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното и да предложат условия, при които да бъде издадено, за да се гарантират лични или обществени интереси. По силата на чл. 67, ал. 1 ЗВ в 14-дневен срок след изтичане на срока за възражения компетентният орган издава разрешителното. Текстът на чл. 70, ал. 1 от същия закон определя, че разрешителното или решението за отказ, които подлежат на обжалване по реда на АПК, се изпращат писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното. В процесния случай правилно административният съд е приел, че Законът за водите е специален спрямо АПК и определя изрично кръга от лицата, имащи правен интерес от обжалване на актовете, издавани по установения от него ред. След като с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗВ е прието, че разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ се изпраща на заявителя, съответната общинска администрация, собственика на съоръженията, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното, следва че законодателят изрично е въвел ограничение за оспорване на акта от лицата, които не са се възползвали от правото си по чл. 64 ЗВ. От данните по делото се установява, а и „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД не твърди да се е възползвал от предоставеното му право да направи възражения в процедурата по издаването на разрешителното за водоползване, поради което и няма качеството на заинтересована страна, участвала в процедурата по издаване на административния акт, с което и да се легитимира като заинтересовано лице, поради е което правилно първоинстанционният съд е приел, че за оспорващото дружество липсва правен интерес. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Неоснователно в жалбата се сочи, че неправилно административният съд е приел, че за дружеството липсва правен интерес от оспорването, защото в случая се иска обявяване на нищожност на административния акт. Следва да се посочи, че АПК не поставя ограничение единствено относно срока за подаване на иск за обявяване на нищожност. Правен интерес трябва да е налице, независимо от това дали се оспорва материалната законосъобразност на акта или неговата валидност. За пълнота следва да се посочи, че от материалите по преписката не се установява и твърдяното от „БЛЕК СИЙ МЪСЪЛС“ ЕООД застъпване на вече изграденото от дружеството съоръжение и това, което се предвижда да бъде изградено от страна на „Сий Соул“ ЕООД съгласно оспореното разрешително, което и да предпоставя засегнати права и интереси на дружеството. На стр. 9 от делото на АС Бургас е приложена скица, от която не само, че не се установява застъпване, но не се и установява нарушение на чл. 18 от НАРЕДБА № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, съгласно който при извършване на аквакултури в плаващи и потопяеми съоръжения във водите на Черно море зоната на действие на съоръженията обхваща акваторията в рамките на 100 m от крайните точки на съоръжението във всички посоки. Видно от горепосочената скица отстоянието между двата обекта е 147,74 метра. По изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,