Определение № 1360 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5857/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 11822/ 2013 г. (допълнено с определение от 12.05.2014 г. и поправено с решение от 22.07.2014 г.), в частта му, с която след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 10177/ 2013 г., са уважени предявените от Н. Н. Н. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 08/ 07.01.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дирекция „Административни дейности” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 23 409,84 лв. С въззивното решение е потвърден първоинстанционният акт в частта, в която се отхвърля частично предявената от Н. Н. против [фирма] претенция за заплащане на обезщетение за оставане без работа, но предвид липса на касационна жалба от ищеца, в тази част въззивният съдебен акт не е предмет на касационен контрол. Касаторът повдига материалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК) може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната по касация страна Н. Н. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че касаторът не е повдигнал конкретен правен въпрос, относим към правните изводи на въззивния съд. Поддържа, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ответникът се домогва да опровергае фактическите констатации на въззивния съд, а неправилното установяване на фактите не е основание за допускане на касационен контрол. ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за основателно. Не следва да бъде възприет доводът на ищеца, че в изложението на жалбоподателя - ответник по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен, а фактически въпрос. Жалбоподателят е посочил изрично кое правно разрешение на инстанцията по същество е неправилно и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С това въпросът е повдигнат, а доколкото формулировката на въпроса не е прецизна, уточняването му може да бъде извършено от съда, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ищецът е работил на ръководна длъжност в ответното дружество по трудов договор. Правоотношението е прекратено едностранно от работодателя поради сключване на договор за възлагане на управление на предприятието. Към момента, в който е извършено уволнителното волеизявление, длъжността не е съществувала в щатното разписание на работодателя, нито е била идентична с друга длъжност по това разписание. Поради това работодателят не е имал право да прекрати правоотношение по чл.328 ал.2 КТ, а на друго, несъвместимо с използването от него, основание. Поставеният въпрос обуславя решаващите мотиви на въззивния съд да счете уволнението за незаконно и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд