Решение № 11323 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12659/2015 г.

Решение № 11323 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12659/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение без номер от 17.09.2015 г., постановено по адм. д. № 205/2015 г., Административен съд - гр. П., първо отделение, IV - ми състав, е отменил по жалба на "Еван - Е. Е."-ЕООД - гр. Д., представлявано от управителя Е. Л. Е., ревизионен акт/РА/ № 261403587 от 13.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 1262 от 23.12.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта на определения корпоративен данък в размер на 443,02 лв. и 138,71 лв. лихви и на начисления ДДС в размер на 10 805,75 лв. и 3 704,71 лв. лихви, като е отхвърлил жалбата в частта относно начисления ДДС в размер на 83,83 лв. и 36,90 лв. лихви. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП"-гр. П. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 451 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция"ОДОП" - гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Еван - Е. Е."-гр. Д. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e не основателна. С решението си Административен съд П. е отменил по жалба на "Еван - Е. Е."-ЕООД - гр. Д., представлявано от управителя Е. Л. Е., ревизионен акт/РА/ № 261403587 от 13.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 1262 от 23.12.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта на определения корпоративен данък в размер на 443,02 лв. и 138,71 лв. лихви и на начисления ДДС в размер на 10 805,75 лв. и 3 704,71 лв. лихви. С останалата част на решението съдът е е отхвърлил жалбата в частта относно начисления ДДС в размер на 83,83 лв. и 36,90 лв. лихви. В тази си част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е проведено при липсата на съществени нарушения на административно-производствените правила, че ревизионният акт е издаден компетентен орган и притежава съответните реквизи. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, развиваната от дружеството стопанска дейност - търговия на дребно преимуществено с хранителни стоки, спиртни напитки, цигари и т. н., Описани са подробно и събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите, заради които е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за законосъобразността на ревизионния акт са изложени на л. 3088 и сл. от делото. Като основен спорен въпрос е изведено обстоятелството дали са налице реални доставки по 224бр. фактури издадени от отделни доставчици, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното дружество. Прието е, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта за допълнително начисления ДДС по фактурите, издадени от посочените в РА доставчици, като мотивите в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: - 1.Не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Органът по приходите е този, който следва да подкрепи с безспорни доказателства констатациите си за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК, за да може ревизионният акт да се ползва с обвързващата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК. 2. По делото не са представени доказателства, че ревизираното лице е заприходило стоките по доставките, отразило е фактурите в счетоводството си, отчело е разходи по фактурите и е осъществило последваща реализация; след като при доставчиците са изпълнени изискванията по ЗДДС, би следвало идентични обстоятелства да бъдат констатирани и при ревизираното лице, но такива доказателства не са представени. 3. Направено е позоваване на практиката на самата приходна администрация и на Върховния административен съд, според която само издаването на фактури, които са включени в дневниците за продажби, справките-декларации и счетоводните регистри на доставчиците, не са достатъчни за доказване на реалното извършване на стопанските операции, обективирани във фактурите и за реалното прехвърляне на собствеността върху стоките. От там е изведен извод, че за да се обосноват констатациите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства реалното осъществяване на доставките по процесните фактури, приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприходяване, заплащане; 4. Независимо от нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК относно доказателствената сила на ревизионния акт издаден в производство по особени ревизии, доколкото получаването на стоките и приходите от тях е обективен факт от действителността, то тежестта за доказване на неговото осъществяване е на приходната администрация. В случая при насрещните проверки на доставчиците е установено само издаването на фактурите, но не и предаването на стоките по тях. 5. На база на изложеното е направен краен извод, че не е установено наличието на данъчно събитие по въпросните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, поради което липсва основание за определяне на задължения за неначислен ДДС и съответно укрити приходи, за които се дължи заплащането на корпоративен данък. Решението на Административен съд - гр. П. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. П. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са против изводите на административния съд за незаконосъобразност на РА в частта му относно допълнително установените задължения за ДДС и корпоративен данък за ревизирания период с мотив, че не е доказано реалното получаване на стоките по фактурите, които са били издадени от доставчиците. Посочва се, че поначало фактическата обстановка е детайлно възпроизведена и правилно възприета, но е извършена грешна преценка на събраните доказателства и неправилно е прието, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че в хода на ревизията на база на събраните доказателства са изградени констатации, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, на база на това, че са установени издадени фактури от различни доставчици на името на едноличното дружество, които не са намерили отражение в неговото счетоводство, с оглед на което е презумирано, че получените по тях стоки са реализирани от търговеца, без да бъдат отразени и декларирани получените приходи от продажбите. С оглед на това е прието, че при реализирането на продажбите са настъпили данъчни събития и е следвало да бъде начислен ДДС, съответно да бъде определена годишна печалба, подлежаща на облагане с корпоративен данък, което не е било извършено от задълженото лице, поради което е начислено от ревизиращите органи с издадения акт. Предвид на тази фактическа обстановка правилно като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелството, дали са налице реални доставки по въпросните фактури. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалност на доставките, в това число реалното предаване на стоката по процесните фактури. Този извод на първоинстанционния съд е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Административният съд правилно е приел, че предвид на това, че спорните фактури имат за предмет родово определени вещи, то с оглед на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за да се докаже реалност на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице, което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които подлежат на облагане с ДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Тъй като основният спорен въпрос е относно реалното получаване на стоката по фактурите, което съставлява положителен факт от обективната действителност, то в тежест на приходната администрация е да установи чрез надлежни доказателства получаването на стоките по процесните фактури от страна на едноличния търговец. С оглед на доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от приходната администрация доказателства не доказват реалното предаване на стоките. Предвид направеното възражение от страна на задълженото лице по оспорване на фактурите и на твърдението, че е получило стоките по тях и е реализирало доходи от продажбата им, от страна на приходната администрация няма ангажирани допълнителни доказателства, в това число искане за разпит като свидетели на лицата, които са дали обяснения като управители на доставчиците или разпит на лицата, които са доставяли стоката в търговския обект като шофьори на тези доставчици. От страна на приходната администрация не са ангажирани и доказателства кое е лицето, което е получило стоките от името и за сметка на ревизираното дружество. От факта, че последното е закупувало стоки от посочените доставчици не следва автоматично изводът, че то е закупило и стоките по въпросните фактури, които са били издадени на негово име, но не са били осчетоводени. Доколкото получаването на стоката по фактурите е факт от обективната действителност, то в тежест на приходния орган е да докаже този факт, като в случая важат всички онези доводи на самия орган в хипотези на отказано право на данъчен кредит поради липса на реална доставка. Системното фактурирането към задълженото лице на родово определени вещи, без да са налице доказателства за реалното предаване на собствеността върху вещите съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не води до извод, че са налице укрити доставки, съответно приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, върху които следва да бъдат определени задължения за данък добавена стойност или корпоративен данък. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че доказателствената сила на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК е налице само тогава, когато констатациите на акта за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени от събраните доказателства, какъвто не е настоящия случай. В касационната жалба като касационни основания на практика се преповтарят констатациите на ревизионния акт и аргументите, свързани с доказателствената сила на ревизионния акт, съставен при особена ревизия, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, които доводи и аргументи са обсъдени в първоинстанционното решение в посочения по-горе смисъл. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П., в оспорената му отменителна част, се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д"ОДОП" - гр. П. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът Д"ОДОП"-гр. П. следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция /заплатен адвокатски хонорар/ в размер на 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,