Решение № 954 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г.

Решение № 954 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството по е по чл. 290 ГПК. С решение № 926 от 30.07.2008 г. по гр. д. № 103/2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Н. Н. от гр. В. против Ф. къща "М" ООД - В. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, както и иска по чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали е налице прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. От данните по делото е установено, че касаторката е работила при ответника като валутен касиер. Уволнена е дисциплинарно за неявяване на работа за периода 15-18 август 2005 г., като заповедта за уволнение е от 12.10.2005 г. Според ищцата уволнението е незаконно, тъй като още на 18.08.2005 г. едностранно е уведомила работодателя, че прекратява трудовия договор без предизвестие поради неплащане на трудовото й възнаграждение за м.юли (факт, който е безспорно установен) и промяна в характера на работата, свързан с неосигуряване правото на почивки. Възражението на ищцата е отхвърлено, като въззивният съд е приел, че няма доказателства тя да е връчила на работодателя изявление за прекратяване на договора на посочените основания- неплащане на заплатата и промяна в характера на работата. Този извод е необоснован и в разрез с данните по делото, които въпреки липсата на самото уведомление, сочат, че такова е било получено от ответника, видно от известието за доставяне (обратна разписка от 18.08.2005 г.), съдържанието на писмо, отправено от него до ищцата на 14.09.2005 г. и безспорните данни, че трудовото възнаграждение за м.юли действително не е било изплатено, както и показанията на свидетелите относно неосигуряване на почивка през работния ден и седмичната такава. С оглед на тези данни следва да се приеме, че на 18.08.2005 г. трудовото правоотношение е било прекратено с едностранно изявление на ищцата, като за това е достатъчно доказването и само на едно от основанията по чл. 327, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ. След като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника или служителя, той не е длъжен да се явява на работа и поради това в случая не е налице дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, обуславящо уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че на 15 и 16 август 2005 г. (понеделник и вторник) ищцата е ползвала седмична почивка по установен между служителите на фирмата график, поради което и за тези дни не е налице дисциплинарно нарушение, даващо основание за уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. По тези съображения следва да се приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена незаконосъобразно и следва да се отмени, с което се уважава предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Ищцата е обжалвала и отхвърлянето на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, но в тази част решението на въззивния съд следва да се остави в сила, тъй като оставането без работа не е в резултат на незаконното уволнение, а по едностранно решение на ищцата. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение