Определение № 5081 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 14194 от 16.08.2024 г. на адвокат Н. Б. като процесуален представител на Т. И. И., със съдебен адрес – [населено място], срещу определение №3605 от 15.07.2024 г. по ч.гр. дело №5124/2023 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о., с което по подадена частна жалба от П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., всичките със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Ю. М., е отменено определение № 465 от 15.09.2023 г. по в.гр.д. № 494/2022 г. на Апелативен съд – Варна. Вместо това е изменено решение № 123 от 30.06.2023 г. по гр.д. № 494/2022 г. на Апелативен съд - Варна в частта му за разноските, като П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., всички със съдебен адрес [населено място], са осъдени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплатят на адвокат Н. Б., ВАК, 4000 лв. – възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство.Посочено е изрично, че определението е окончателно. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., намира следното: Частната жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като определението, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. Това е така, защото съобразно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. Възможността за инстанционен контрол е изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено, поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.