Определение № 4179 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2418/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частни жалби с вх. № 2300/15.03.2024 г. и вх. № 3040/09.04.2024 г. на Й. Т. Г., представляван от адв. М. Д., подадени съответно срещу постановените по в. ч. гр. д. № 101/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив определение № 82/28.02.2024 г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 8942/25.10.2023 г., и определение № 107/18.03.2024 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на цитираното по-горе определение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По подадената от Й. Т. Г. частна жалба с вх. № 2300/15.03.2024 г. срещу определение № 82/28.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 101/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: По делото е установено, че на 19.06.2023 г. е подадена искова молба от „Блокстен“ ООД – с.Тополи, община Варна, представлявано от управителя Й. Т. Г., по която е образувано гр. д. № 398/2023 г. на Окръжен съд – Хасково. С определение № 698/22.06.2023 г. по същото дело е предоставен едноседмичен срок за отстраняване констатираните в исковата молба нередовности, който е двукратно продължаван с разпореждане № 583/17.07.2023 г. и с определение № 949/08.09.2023 г., като е изтекъл на 28.09.2023 г. Констатирано е, че с молба вх. № 8097/29.09.2023 г., подадена от „Блокстен“ ООД и Й. Т. Г., в която е посочено, че двамата са представлявани от пълномощник адвокат М. Д., е поискано съдът да допусне изменение на иска чрез замяна на ищеца, като вместо „Блокстен“ ООД на страната на ищеца да бъде конституиран Й. Т. Г., представляван от същия процесуален представител. С определение № 1019/03.10.2023 г. по гр. д. № 398/2023 г. на Окръжен съд – Хасково е върната подадената от „Блокстен“ ООД искова молба поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности и е прекратено производството по делото. Същото е потвърдено от въззивния съд по частната жалба на дружеството, а частната жалба на Й. Т. Г. е оставена без разглеждане. С влезли в сила разпореждания частните жалби срещу въззивното определение са върнати по отношение на жалбоподателя – дружество и производството е останало висящо спрямо Й. Т. Г.. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят Й. Т. Г. не е бил конституиран като страна по делото, тъй като ищец по него е търговското дружество „Блокстен“ ООД, което е подало исковата молба. Посочил е, че направеното искане за изменение на иска чрез замяна на страната - ищец не е било заявено надлежно от страна на Г., тъй като е направено от адвокат М. Д. като негов пълномощник, без да е представено пълномощно. В обобщение, съдът е извел обуславящ извод, че за жалбоподателя Й. Г. липсва защитим правен интерес, съответно, правна легитимация да обжалва определението за прекратяване на производството по исковата молба на дружеството, поради което подадената от него частна жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане. Настоящият състав приема, че постановеното определение № 82/28.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 101/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив е правилно, поради следните съображения: Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Право да обжалва определението на съда за прекратяване на производството по делото има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. В случая страна в производството е „Блокстен“ ООД, по чиято инициатива то е образувано. Производството по делото е прекратено поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. По частната жалба на дружеството – ищец същото е потвърдено с влязло в сила определение. Настоящият жалбоподател Й. Т. Г. не е бил конституиран като страна по делото /надлежно заявеното искане в срока за отстраняване на нередовностите и при тяхното отстраняване би представлявало поправка на исковата молба/, с което е обоснован и извода, че не е легитимиран да обжалва определението за прекратяване на производството. Предвид изложеното, същото е правилно и следва да бъде потвърдено. По подадената от Й. Т. Г. частна жалба вх. № 3040/09.04.2024 г. срещу определение № 107/18.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 101/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /с него е поправена очевидна фактическа грешка в определението, което е предмет на първата частна жалба/, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на постановеното по делото определение № 82/28.02.2024 г. невярно при потвърждаването на определението и при оставянето без разглеждане на частната жалба в частта, с която тя е подадена от Й. Г., е отбелязана датата на определението 03.10.2024 г. вместо правилната –03.10.2023 г., посочена в мотивите. С оглед това, съдът счел, че е налице несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивната част на определението, и нейното външно изразяване в текста на диспозитива на акта, поради което съдът по своя инициатива е поправил тази очевидна фактическа грешка. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно формираната константна практика на ВКС, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между волята на съда, отразена в мотивите към съдебния акт и тази в самия акт /диспозитива/, като преценката за наличие на несъответствие на действително формираната в мотивите воля на съда и изразената такава, се извършва въз основа на съдържанието на постановения съдебен акт. В случая правилно е констатирано несъответствие на диспозитива на процесното определение № 82/28.02.2024 г. и мотивите на същото, относно датата на постановяване на обжалваното пред апелативния съд определение по гр. д. № 398/2023 г. на Окръжен съд – Хасково. Доколкото в диспозитива на постановеното определение фигурира некоректно посочената дата от 03.10.2024 г., правилно допуснатата очевидна фактическа грешка е поправена по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.